петък, 2024-03-29, 2:27 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

                                                             * 

   Първият му концерт е в Анверс с местния симфоничен оркестър. Свири Бетовен концерт.

   В Брюкселската консерватория постъпва писмо от Парижката консерватория за размяна на най-способни студенти – да се представят концертно. Васко единодушно е избран за представител на Брюкселската консерватория и заминава за Франция с майка си. В Париж дава рецитал. Свири Глазунов концерт, сол минорната солова соната на Бах, „Детска мечта” от Изаи, Паганини-Крайслер – „Кампанела” и др. Придружава го проф. Бургиньон. В Кале свири Менделсон концерт. Дирижира директорът на Консерваторията. В Лил свири парижката програма. Придружава го майка му. За съжаление не можем да дадем нито един от отзивите за концертите му във Франция. Всички са унищожени от бомбардировка.

   След Франция Васко е поканен на концертна обиколка в Италия. Заминава с майка си и първият му концерт е в Милано в зала „Квартето ди Рома”. Свири Бах, Тартини, Моцарт, Паганини, Изаи, Сарасате. Отзивите са възторжени. „Кориере де ла Сера” пише: „...Момченцето се представи в къси панталонки и бяла блузка, гарантирано дванадесетгодишно, грациозно като лястовичка в гнездо. Неговият артистичен пропуск е преди всичко премията „Крайслер”, после първата премия от друго състезание в Консерваторията на Брюксел. Мъничък, а дава чудеса от тонове и виртуозна техника, много повече от това, което се очаква от дете на неговата възраст”.

   След Милано Васко свири в Рим. „Ил Литориале” от 18. ХІ. 1938 г. пише: „Артистът разкри дълбоки добродетели със свой собствен свят, лични средства, изострена интелигентност, стилизирана мъдрост, той е изобщо повече от едно дете-чудо; един истински артист на 12 години. Слушайки го, се разбира, как журито му е отсъдило голямата премия „Крайслер”, едно отличие, което се дава само на изключения.”

   „Ил Пополо Рома” ат 19. ХІ. 1938 г., като разглежда подробно изкуството на Васко пише: „Вчера на концерта в „Санта Чичилия” римската публика се запозна с едно от последните открития на международния виолонизъм...”, а „Ил Тевере” от 19. ХІ. 1938 г. и „Ил Месаджеро” от същата дата говорят за съвършената интонация, голямата техника и музикален дух на артиста. „Ил Джорнале дИталия” пише: „...сигурно дете-чудо, един голям солист в миниатюр! При най-големите трудности на Паганини концерт не се показа никакво патологично измъчване на неговото чисто, невинно детско лице.”

   Васко свири и във Флоренция със Симфоничния оркестър в „Театро Комунале” – зала за 4 500 души. Придружава го именитият диригент Марио Роси. Единственият запазен отзив на „Ил Нуово Джорнале” пише: „Абаджиев бе един изключителен интерпретатор на Моцарт.”

   През пролетта на 1939 г. Крайслер е на концертна обиколка в Белгия. Патронът се интересува от венценосеца. С пристигането си в Лиеж телефонира, че желае да го види. Васко заминава с майка си и проф. Зимер и се представя на знаменития виртуоз. Крайслер приема сърдечно тримата и усмихнат се обръща към малкия: „Значи това е мъжът не по-висок от един ботуш, който е взел моята премия?” („Не по-висок от един ботуш” са думи на един критик, казани в една критична статия за състезанието „Изаи”.) Всички се смеят. Големият човек е разговорчив, любознателен и проявява жив интерес към всичко, що се отнася до обучението на младия студент, хуморен – крайно симпатичен. Естествено, той желае да чуе лауреата. Васко свири „Шаконата” на Бах.

   Когато свършва, именитият мъж просълзен прегръща детето и го целува. Също както Изаи в Бостон – малката Недялка Симеонова. Думите, които казва на професора му, са кратки, но тежки. Той гледа съсредоточено, с благодушие талантливото дете и говори за неговата музикалност. После изведнъж пожелава Рондото от „Хафнер серенада”. Васко го свири и Крайслер почва да го придружава. Когато свършва той погалва хубавата глава на момченцето и го пита:

- Кажи ми, обичаш ли Моцарт?

- О, много! – отговаря темпераментно Васко. – Още от малък.

- Ами сега голям ли си? – сдържа усмивката си Крайслер.

- Когато бях на пет години и половина – съвсем сериозно отговаря момчето.

   Дружен смях пълни стаята.

- Напълно заслужено ти е присъдена наградата, мое мило момче – говори Крайслер. – Работи! Пътят ти е ясно очертан. После, обръщайки се към Зимер и майката, казва: - Един съвет имам само: до петнадесетата му година да бъде под грижа, под музикално настойничество. След това той е свободен!

   Сърдечна и вълнуваша е срещата с Крайслер. На прощаване големият виртуоз и музикален естет написва в албумчето на Васко:

        „На Васко сърдечни честитки и пожелания за слава и всичко най-хубаво.

Ф.  Крайслер”

   През 1939 г. Васко завършва Брюкселската консерватория. При годишните консерваториални състезания за най-добър студент Васко всякога е носител на І-ва награда „с най-високо отличие”. Дипломата му за завършен майсторски клас на Брюкселската консерватория с дата 30. ХІ. 1939 г. е най-големият атестат, който може да се даде на студент – Diplome superieur avec grande distinction. Освен специалния клас – цигулка, Васко е посещавал пълен курс по хармония, ансамблова музика и всички други предмети от редовната програма.

   През април 1940 г. идва в Брюксел Жак Тибо. Тибо познава Васко от София и е любопитен да установи напредък на детето, което е чул като осемгодишно. Срещата става у Винер, белгийка, меценатка и музикоманка. На срещата присъствува и големият диригент Клайбер. Васко свири „Шаконата” на Бах, Моцарт – ре мажорния концерт и Бетовен фа мажорния романс. Тибо е възхитен от развитието на Васко, но най-чудното е, че думите му се покриват с тези на Крайслер – за нуждата от музикално попечителство още за една-две години. Съветът съвсем не е предупреждение или сигнал за установено нежелателно увлечение, а само бащинска грижа над младия талант. Тибо горещо кани Васко в Париж да продължи обучението му и с гаранция – да му обезпечи напълно материални и морални условия за развитие, също – широка концертна проява. Родителите на Васко разбират добре, че това е най-правилният път за развитието му и се съгласяват. Разговорът става през април 1940 г. На 10 юни германците окупират Белгия и заминаването на Абаджиеви се осуетява.


9   <<   10   >>   11

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика