През 1943 г., пролетта, младият артист свири във Виена, Дрезден, Страсбург, Лайпциг и други градове в Саксония и Източна Германия. Работи с концертната дирекция Ебнер. През тези години Васко е усърден ученик на Грабнер по композиция във Висшето училище. Лятото на 1943 г. прекарва на почивка в София. Васко иска да даде концерт в родината си с проф. Панчо Владигеров, но властта не му разрешава. През пролетта на 1944 г. е пак в голяма концертна обиколка. Свири във Виена, Линц, Грац, Бърно и други по-малки австрийски градове. През лятото Висшето училище се затваря и Васко пожелава да се върне в България. Нашата легация в Берлин съобщава, че пътят през Югославия е прекъснат, и Васко с родителите си остава мимо желанието си блокиран в Германия. Катастрофата на надменната държава е ясно очертана. Животът в Берлин е станал крайно мъчителен за Васко. Тревогите, въздушните нападения, целият гигантски напор на смъртно ранения звяр действуват фатално зле върху чувствителната нервна система на артиста. Животът в Берлин става невъзможен и цялото семейство Абаджиеви се премества в Цюлихау. Скоро се узнава, че победоносните руски войски са пробили фронта. На 20 януари Васко със сестра си Янка е евакуиран от Цюлихау. На 23 януари русите са в Цюлихау. В Берлин раненият хищник се гърчи в предсмъртна агония.
Цюлихау, Цвикау, Плауен, Райхенбах – това е мъчителният път, който артистът в студ и несгоди трябва да мине, повлечен от потока бегълци и нещастници. В Алтенбург Васко преживява страхотно нощно нападение, което едва не струва живота му. В ужаса на бъркотията всички членове на семейство Абаджиеви се загубват, за да се срещнат по-късно в Райхенбах. Тук всички намират относително спокойствие, но нервната система на кроткото, миролюбиво момче е страшно раздрусана. В Райхенбах при едно неочаквано въздушно нападение, етажът, който обитават Абаджиеви, бива разрушен и само по щастлива случайност не загива цялото семейство. Това е втор страшен удар за нервната система на Васко. Мобилировка, вещи, покъщнина – всичко е на прах и пепел. При всяка въздушна тревога единствената вещ, която Васко неотменно взема със себе си, е цигулката. Семейството остава без подслон и търси ново убежище. Руските освободителни войски са много близо, но американците ги изпреварват. В Райхенбах през април 1944 г. американската жестокост и фашисткото тъпоумие си дават среща. Американците дават ултиматум – градът да се предаде или ще бъде сринат до основи – жестокост в американски стил. Читателят да си спомни как воюваха в Корея. Есесовците пък на никаква цена не желаят да го предадат – прусашко малоумие, след като войната е стопроцентово загубена. Американците почват да бомбардират града откъм гарата. За щастие, намира се един по-здравомислящ кмет, който тайно от есесовците избягва с лека кола и предава Райхенбах. Целият град е в бели знамена и жителите му спасени. Нещастното население си отдъхва.
Но иде друга напаст – американското грабителство. Цивилизованите прибират на по-сигурно място (в джебовете си) всички ценни предмети от населението.
Все пак най-страшното – въздушните бомбардировки, са прекратени и Васко отдъхва. Постепенно животът му се нормализира, и той почва да работи. Васко е добре познат на райхенбахци, тъй като през 1942 г. е дал в града концерт в полза на работниците-българи. Запознава се с Херман Кнот, 67-68 г. пианист, в младите си години концертиращ, с когото почва да работи. Васко е намерил средата си, и трудните условия без бомбите по-малко тежат на артистичната му природа. На един концерт, на който прави фурор, американските окупатори, които имат страшен усет и вкус към чуждото да го смучат и използуват, канят Васко в Америка, като му гарантират златна мина. Васко категорично отказва да замине за Америка.
За щастие, американците остават в града само месец. Задължени са да го отстъпят на русите. Съветският военен комендант, комуто е докладвано за необикновения талантлив момък, веднага пожелава да се запознае с Абаджиев, и само три дена след настаняване на войските урежда на Васко осем последователни концерта. Американският генерал, който е поканил Васко в Америка, му е казал дословно: „Елате с мене в Америка. С Вас аз ще стана милионер, а Вие милиардер!” Това го казва най-висш военен чин! Съветският пък войн му урежда осем концерта за народа. Картина!
Руският командир дава веднага разпореждане – семейство Абаджиеви да си достави всичко загубено и отнето – ноти, вещи, покъщнина, а на Васко дава открит лист и разрешение да концертира където пожелае.
Първият му концерт след капитулацията на Германия (и след концертите в Райхенбах) е в Дрезден-Лошвиц. Свири в рецитал и с оркестър с големия диригент Клайбер Менделсон концерт – за първи път в Германия, след като шовинистичният бяс бе наложил възбрана върху автора. Васко свири Бах и два свои каприза. Концерта повтаря в Лайпциг в Радио-залата.
По това време известният на софийската публика диригент Абендрот е във Ваймар. Васко свири в града на Гьоте, после в Йена и пак във Ваймар. В Йена го придружава лайпцигският пианист Освин Келер. След концерта с Абандрот и Келер Васко свири пак в Лайпциг в рецитал и с радиооркестъра, воден от Визенхютер – млад диригент, антифашист, бил дълги години в концлагер. В Плауен свири Брамс концерт с австрийски диригент. След Плауен следват концертите му в Бад Елстер. В Плауен и Бад Елстер Васко свири за пръв път сонатата си в ла минор. В Цвикау, родния град на Шуман, свири Чайковски концерт с местния симфоничен оркестър.
През октомври Абаджиеви се връщат в Берлин, в който град всички членове на семейството имат право на жителство – проф. Абаджиев като професор, Васко като концертиращ артист, майката като артистка и акомпаняторка. Преди преместването си в Берлин Васко прекарва в най-тежка форма жълтеница. Лекарите му забраняват всякакво напрежение, и три месеца той не свири. През януари 1947 г. по покана на Абендрот Васко свири Чайковски концерт във Ваймар. След дирекция Ебнер, която се е преместила във Франфурт, Васко почва да работи с дирекция Кемпф. През м. април Васко свири в Берлин. Дава два концерта с програма: Тартини – „Дяволският трилер”, „Шаконата” на Бах и своя соната в ла минор, „Испанска симфония” на Лало (петте части), „Поема” от Шосон и Паганини концерт № 1. Двата концерта са рецитални. След Берлин артистът предприема голяма концертна обиколка в Саксония с Освин Келер. Свири във Йена и във Ваймар. Между пиесите от познатите програми Абаджиев застъпва Дебюси, Р. Щраус и Бетовен с различни сонати (Бетовен с Кройцеровата), нови капризи от Паганини и свои работи.
11 << 12 >> 13
