вторник, 2024-03-19, 9:08 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   Действително като че ли от всички солови сонати и партити третата соната с най-голямата фуга е най-сродна до вътрешния стил на човека и музиканта Абаджиев. Никакво изкачване до шеметни върхове („Шаконата”), никаква тежка оргелова хармония – изобщо никакви ярки контрасти и силни усещания. Ала колко дълбоки! Както в адажиото, така и в останалите части Бах е спокоен, равен, гениално прост – това, което е същината на артистичната природа на Абаджиев. И във фугата, може би най-забележителната фуга, писана за цигулка, слушателят добива представа за голямото изкуство на нашия цигулар, който има това, което не може да се назове с една дума, а само описателно – способността не само да буди музиканта-слушател, но и да го създава. Който е чул от Абаджиев фугата от третата соната, той получава за Бах съвършена представа, и ако е музикант, и още по-добре – ако е цигулар, той узнава неподозираните тайни, скрити в забележителните четири страници. Какво прави с цигулката талантът и геният на двадесет и осем годишният мъж, да закове слушателите си на местата им, да аплодират двадесет и пет минути – словом  и цифром? Сигурно има някаква тайна. Да, има. Но тя не е мистична, нито свръхсетивна. Проста и разбираема е тя: Васко е велик художник-реалист.

   На друго място в тая книга се каза, че Бах е Толстой в тоновото изкуство. Наистина каква чудна прилика между двата великана, подобни и необятни като два океана, мошни и смазващи с величието си като два дъба, като две Хеопсови пирамиди. Колко интересни открития биха могли да се кажат в успоредицата, ако мястото позволяваше! Нека отбележим само едно подобие в процеса на въздействието. Толстой непосредствено оставя впечатления у читателя, Бах трябва да се предаде на слушателя. Дума по дума, буква по буква – с най-възможната проста фраза – Толстой; тон по тон – с най-възможната проста тонова фраза – Бах. Словото и тонът у двамата духовни братя са капчиците на най-ситния дъжд. Но само те могат да проникнат най-дълбоко, до основата на тъканта и до основата на човешката душа. Но знаците, мъртвите нотни белези, трябва да се оживят. Васко Абаджиев е творецът-изпълнител и макар с по-други функции от тези на твореца-компонист, той е пак като орган на едно тяло. Той е органически участник в делото, което ни остави великият мислител-музикант.

   Бах очертава вътрешния, духовния профил на артиста. Великият генуезец го доочертава с резец. Това е външният, виртуозният, бляскавият Васко Абаджиев. Наложително е да кажем няколко думи и за него.

 

ПАГАНИНИ

 

   Паганини отбелязва връхната точка в техническото развитие на цигулковото изкуство. Преди италианеца техниката изобщо се смяташе като достояние, което трябва да се реди на втор план в стремежа да се овладее изкуството. Съдържанието, тонът, чувството – това бе същественото. Техническата сръчност бе подчинена на идеята на произведението. Затова и не се пишеха технически трудни композиции. Впрочем, авторите не знаеха и как да ги пишат. Все пак външната ловкост да се свири добре не можеше да не стигне до някакъв връх, от който погледът и на изпълнителя, и на твореца да не се обърне на сто и осемдесет градуса. Как ще определим този връх – революционна точка, точка на превал или на някакъв ренесанс, е съвсем безразлично. Тая точка беше Паганини.

   Случи се така, че детето се роди не само даровит музикант, а феномен. Съчетал всичко, като творческа личност той трябваше да открие и всичко, което най-простият, най-чудният и най-съвършеният инструмент, цигулката, продължаваше да таи в себе си. Той счупи ледовете и показа на арктичния човек несънуваното великолепие на тропическата природа. Показа на всички какво може най-огненият инструмент, какво значи лирика, бравура и техника. До Паганини всички цигулари – и основатели на школи, и епигони си играеха на кокалчета. След Паганини всички отвориха широко очи. Да се свирят цели мелодии в двойни флажолети, в пицикато с лява ръка, невъобразимо трудни пасажи в терци, сексти и децими; да се рикошира с лъка в някакво барабанно тремоло или да се прави трилер в пицикато не можеше и да се сънува, защото и за съня все пак се искат предварително реални представи. Всичко това Паганини откри и създаде. Той стана реформатор, демон, шарлатанин, убиец, затворник, кумир и какво ли не. Времето преся легендата от истината, мита от реалността, и се оказа, че цигуларят не е имал нищо демонично, а само голям, рядък талант и трудолюбие.(3) Като всеки смъртен, и той си отиде. И какво остави? Освен 1 700 000 златни франка на сина си – и проклятието да си чупят пръстите хилядите върху композициите му. Цигулковото изкуство стана сто пъти по-мъчно, но връщане нямаше. Техниката стана не външна принадлежност, а неделима съставка на пълноценното цигулково изкуство. Всеки подиумен цигулар трябваше да може по-добре или по-малко добре да свири Паганини. Но Паганини беше мъчен. Ето защо новите технически чудеса създадоха и нова мярка за цигуларския талант. А върхът беше много висок. Талантът се определяше вече с – колко не му стига до върха. Така идваме до Васко Абаджиев. Твърде слабо е само да се каже, че нашият именит цигулар свири много добре Паганини. Васко Абаджиев е забележителен негов изпълнител. Паганини написа около петдесет творения, в които изрази целия себе си и даде своя стил. Творенията са различно трудни и с различна музикална стойност. Васко свири целия Паганини, т.е. всичко най-трудно. Да се свири „Heil Dir im Siegerkranz” или „Nel cor più non mi sento” значи да си в числото на неколцината – не повече от 5-6 в целия свят.

   Ре мажорният концерт на Паганини, сравнително по-лек от бравурните му творби, както и вторият – си минорният („La clochette”), стоят редовно в репертоара на В. Абаджиев. Първият с каденцата на Вилхелми, често свирен, е добре познат на българската публика. Васко предпочита каденцата на Соре, несравнимо по-трудна от тая на Вилхелми и неколкократно по-трудна от самия концерт. Тя е и по̀ в духа на концерта.

---------------------------------------------------

(3) Le génie, cest la patience (Геният – това е търпение) – е повтарял често Паганини.


14   <<   15   >>   16

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика