неделя, 2017-10-22, 3:38 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

 Случаят е такъв, че артистът или ще изнесе вариацията в съвършено изпълнение, или изобщо не трябва да се залавя с нея. С концертите на Паганини даже средно надареният цигулар може сносно да се справи. С „I palpiti”, особено при втората и третата вариация, виртуозът трябва да е счупил всички костеливи орехи на изкуството. Авторът на тези редове и не търси подходящо силни изрази, за да даде представа за действително сензационната способност на българския виртуоз при изпълнение на трудната пиеса. Само специалистите и тези, които са чули Васко, могат да знаят колко много лекота и сигурност, колко много дарование и труд са вложени в кристално чистите звънки тонове, които високо надареният наш българин вади от чудния инструмент.

   В „Non più mesta (Generentola) (7) – интродукция, тема с вариации и финал, и особено в каденцата на третата вариация Паганини стига може би върха на флажолетното изкуство. Това е низ от тризвучни акорди в изкуствени флажолети, изпълнението на които изглежда почти абсурдно. Ръката на Васко Абаджиев, която съвсем не е от големите, прави хватките така леко, че не се разбира как ги прави, но които се приемат, понеже са хватки, а не номера на някой илюзионист.

   След „Венециански карнавал”, „Le streghe”, „I palpiti”, „Non più mesta” вече в надоблачни висини се открива „Heil Dir im Siegerkranz” („Got save the King”) в някои издания „Got save the Queen” – вариации върху познатата мелодия на английския химн. Неизвестно по какви причини до последното си връщане в България Абаджиев не бе преглеждал пиесата, и тя не стоеше в репертоара му. В София Васко я „попресвирва”. Във връзка с преглеждането ѝ ще кажем следното: „Heil Dir im Siegerkranz” е композицията, която е превишена по техническа трудност само от „Nel cor più non mi sento”. Последната стърчи съвсем самотна, недостижима. Макар че пиесата не бе изработена (думата е за „Heil Dir im Siegerkranz”), главоломно трудните хватки, акордите, високите скокове, двойните тонове (терци, ми-сол, фа-ла и др. в четвърта октава); пицикатите с лявата ръка  при независимо водене на мелодията във вариация с лъка, спикатираните арпежи или рикоширащото стакато се вземаха от Абаджиев като на шега с такава сигурност и безпогрешност, с такава лекота, че тези, които бяха около му, се питаха: ако така свири пиесата ненаучена, как ли би я свирил научена? Отговорът го дава „Nel cor più non mi sento”.

   Тук пред тая композиция, преди да кажем малкото, което има да кажем, трябва да се изпълним с чувство на смирение. То може да бъде и само символично. Чувството на смирение е и чувство на почит. Пред един автор, който е написал най-трудната композиция за инструмента, за който се пишат ноти от четири столетия; пред една композиция, която е написана така, че слушателят, по-добре нотният читател, като я гледа, изпитва чувството, че стои не пред нотен лист за цигулково изпълнение, а пред музеен експонат, така невероятно чуден, пред един изпълнител на това единствено творение – нужно е, струва ни се, да се отнесем действително с почит. Авторът не намира друго подобие освен да сравни „Nel cor più non mi sento” с най-високия връх на Хималаите. Стои самотен, защото е недостъпен. Каза се на друго място в тази книга защо трудностите на цигулковото изкуство следва да бъдат отбелязани и уважавани с по-друго чувство, отколкото трудностите на всеки друг инструмент. Тези цигулари-изпълнители, броещи се на пръсти в истинския смисъл на думата, които са изкачили цигулковия Монт Еверест, заслужават, както и авторът на композицията, да бъдат погледнати отдолу-нагоре. Талант ли се иска? Да, безспорно. Но тук при „Nel cor più non mi sento” понятието талант има по-друго съдържание. По-другото съдържание е това, че ако не се е родил цигуларят с пръсти за пиесата и с целия оня сложен физически и психо-физически комплекс податки за най-висша цигулкова техника в четворен размер, не ще стигне и до седмия такт на пиесата. Също така вярно е, че и да има таланта с по-другото съдържание, ако не е работил, не ще стигне и до четвъртия такт. Какво впрочем представлява пиесата? Това са свободни вариации върху тема, единадесет големи страници, в които Паганини с струпал сгъстено всичко, което геният му е дал. Ваза Пшихода, под чиято редакция и преработка е издадена пиесата, казва в предговора си: „Бравурните вариации на Николо Паганини върху „Nel cor più non mi sento”, разгледани от гледна точка на техническа трудност, са най-мъчната пиеса в цялата цигулкова литература. Вариациите изпаднаха в забрава поради тяхната изключителна трудност, която в някои отделни моменти граничи   с   н е в ъ з м о ж н о с т     д а    б ъ д а т    и з с в и р е н и.”

   След обичайния увод Паганини нотира вариацията в системата на две петолиния като за пиано. Едното петолиние е за темата col arco (с лъка), другото за съпровода – в пицикато, обаче и двете петолиния само за лявата ръка. Трилер в двоен флажолет се среща неведнъж в композициите на маестрото, но трилер в пицикато! И това не е пропуснал. По-нататък: хроматични пасажи в двойни флажолети, рикоширащи стакати в шестдесет и четвърти по шестнадесет на лък, които трябва да се изсвирят като градушка или тремоло на малко барабанче, вихрушка от пицикати с лявата ръка, двойни пицикати пак за лявата ръка, спикатирани арпежи и пр. и пр. – това са в истинския смисъл на думата чудеса, с които нашият, родният Васко Абаджиев се явява достоен продължител на гениалния генуезки виртуоз. В България само двама души са свирили пиесата – Пшихода в 1926 или 1927 г. в бившето Градско казино и Васко Абаджиев. Не можем да твърдим, че Пшихода я е свирил в оригиналната ѝ редакция или без съкращения. Васко я свири цялата, без да е потърсил и в една нота улеснение в гордата ѝ недостъпност.

   С „Nel cor più non mi sento” В. Абаджиев приключва с виртуоза. Пиесата е корона и точка. Точката е край, защото след нея няма по-високо, няма по-далече, изобщо няма повече. За Васко техническа проблема вече не съществува. От най-високия връх той гледа надолу. Нагоре няма към що да се стреми. Но Васко не е само виртуоз. Той е и музикант. А за музиканта точки няма.

 

--------------------------------------------

(7) Пепеляшка.

 

16   <<   17   >>   18

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика