петък, 2024-03-29, 5:30 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

 

ПРОФИЛ     НА     ЧОВЕКА

 

   През 1941 г. Васко е записан в Берлинската академия за музика студент по композиция в класа на проф. Грабнер. Способностите, които шестнадесетгодишният млад човек проявява като тонов писател, са големи. Задачите си по хармония и контрапункт решава с такъв верен и дълбок музикален подход, че още първия месец обръща внимание не само на професора си, но и на цялата фаланга млади композитори около Грабнер. Не се забавя да се заинтересува за композициите на младия българин и берлинското издателство „Хиоб”.

   Композиционният дар на виртуоза не е предмет на настоящата монография. Творбите му, издадени и неиздадени, твърде голям брой, следва да бъдат чути и проучени, за да може да измерим ръста му и като компонист. Поради военната обстановка в страната, в която е учил, Абаджиев е донесъл само незначителен брой от творбите си. От това обаче, което чухме, от впечатленията, които имат другарите, които са свирили някои от квартетите му (проф. А. Лечев, проф. Вл. Аврамов и членовете на квартетните им състави) Васко Абаджиев е изключително надарен и оригинален музикален мислител. Музикалните му идеи са непосредствени, творческите му хрумвания се изливат в ясни, мелодични форми, нетърсени, неподправени. Това, което е особено отличително в творчеството му, е простата, ясна музикална мисъл и композиционно съвършенство. Именно – композиционно съвършенство, т. е. голямо професионално майсторство. Техниката му (композиционната) е очудваща. Благодарение на дълбоката си музикалност всички автори, всички стилове той носи в себе си. За Васко няма нищо по-леко от това да импровизира в моцартовски, баховски, щраусовски, вагнеровски стил до степен, че и вещият слушател да не познае имитира ли или свири оригинал. Тъкмо затова Васко е гарантиран от всяко влияние. Но Васко сам признава, че от класиците – Бах, Бетовен, Паганини, и от новите автори – Чайковски, Шуберт и Вагнер, са оказали влияние в развитието му.

   Твърде богат е композиционният жанров обем на Абаджиев, но като че ли в камерната музика, по-специално в квартета, той намира най-добра възможност да изяви себе си като тонов мислител. На друго писание предмет може да бъде Васко Абаджиев като компонист. Тук обаче не можем да премълчим внушението – щом като едно чуждо издателство е проявило такъв голям интерес и издало маса негови творби, колко по-наложително е и нашето младо нотно издателство да се заинтересува за композиционното дело на талантливия българин. Един макар и непълен списък на творбите му ще даде представа за композитора Абаджиев. Васко Абаджиев до двадесет и седмата си годишна възраст е написал дванадесет струнни квартета, три сонати за соло цигулка, три сонати за пиано, пасакалия и хорал за орган, шакона за пиано, три каприза за соло цигулка, анданте за струнен оркестър, малка сюита за пиано, два обоя, две валдхорни и тромбон, малки пиеси за пиано, за орган, седем песни със съпровод на пиано, фантазия за струнен квартет, серенада за струнен квартет, прелюд и фуга за пиано, голяма соната за цигулка и пиано, фантазия за цигулка и пиано и сюита в ре. Писал е трио за цигулка и две виоли, фантазия за орган, клавирно трио, дует за две цигулки в канон, соната аритметика за цигулка и каденца за Бетовеновия цигулков концерт. Твърде много са нахвърлените идеи за бъдещи творби, за да не ги изброяваме тук.

   С голямата си музикалност и феноменална памет Васко Абаджиев може да се сравнява с един Моцарт и Глазунов. Вече в тая ранна възраст той е осенен с нимба на анекдотичността. Ала в любопитните истории и случки с великите люде, мълвата, славата и времето все са попретурили нещичко към истината. Това, което ще разкажем за Васко, е съвсем неподправено. Каза се, че Васко е отличен пианист. Че познава почти цялата клавирна литература – крупните работи, - в това няма нищо чудно. Но Васко познава и свири симфониите на Бетовен, Моцарт, Брамс, Малер, Брукнер, Щраус, Чайковски, Глазунов и други големи симфоници. Васко познава и свири на памет много от квартетите и триата на Бетовен, Моцарт, Шуберт и др. И ги познава такт по такт. На приятелска вечеря става дума и спор за „Сън в лятна нощ” от Менделсон. В глъчката Васко тихо пошепва на ухото на съседа си: „На петнадесетия такт след буква С се обаждат флейтите в терца и държат шест такта без пауза.” Правят справка и установяват, че действително на шестнадесетия такт след буква С флейтите се обаждат в терца, за да минат в квинта и т.н.

   Поканен у проф. Илия Бешков, Васко, който е осведомен за талантливата му дъщеря Павлинка, я моли да му изсвири нещо. Павлинка, без друго стеснителна, още повече се стеснява да свири пред такъв музикант. Васко се обръща към Бешкова и ѝ казва: „Почни каквото обичаш, аз ще направя второто пиано”. И тъй като Павлинка все още се колебае, Васко пак я подканя: „Хайде почни „Апасионата”, аз ще ти акомпанирам”. На Павлинка така е по-лесно и почва. Васко сяда на второто пиано и придружава Бешкова да края на сонатата с импровизиран в момента съпровод. Ала нека читателят знае, че второто пиано съвсем не е било нагодени акорди в тоналността на пиесата, а истинска подплата, творческа тъкан, и в съвършен стил на великото Бетовеново творение. Всички присъствуващи остават като слисани.

   Др. Борис Стоянов, началник на отдел в Дирекцията за музикално творческо и изпълнителско изкуство, близък приятел на Васко и крепка опора в напрегнати за артиста нервни моменти, който сам би могъл да напише цяла книга за изумително талантливи прояви на нашия герой, разказва: „Веднъж стана дума за Паганини. Запитах го какво е отношението му към именития генуезец и споделя ли мнението на някои музиканти за периферното и безпроблемното в творчеството му. Васко говорѝ дълго за това крайно несъстоятелно и само̀ външно и периферно мнение за изкуството на гениалния италианец, и дълбоко се обоснова.

 

17   <<   18   >>   19

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика