четвъртък, 2017-05-25, 1:31 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   Една голяма слабост на Васко – любов към децата. Още съвсем невръстен, прекарал детството си в лятната къща на дядо си край с. Симеоново, е обичал да играе повече със селянчетата, отколкото с градските деца. Васко обича децата и в средата им се чувствува най-добре. Той играе с тях, наблюдава ги и им се радва като на художествени произведения. Той им разказва за живота си, свири им с удоволствие хубавите български песни, и миг след това излиза в надзвездни висини – към Бах, Паганини, Бетовен. И децата, които обичат по-големия си батко, го гледат с големите си очи с широко отворени зеници и си шепнат, и се побутват, и преглъщат, и в захлас повтарят: „Още, още!” И Васко свири още, без да брои бисовете. После пак играят на „Черен Петър” или „Не се сърди, човече!” Завидно интелигентен (владеещ френски, немски, английски, унгарски, добре руски), с широка култура, Васко е и добър спортист, по-специално – много добър тенис-играч, плувец и колоездач. Огромното душевно и музикално съдържание, което носи в себе си, не може да не избие в известни странности в характера му. Васко понякога е разсеян. Случай: Васко има концерт в зала „България”. Публиката отдавна е напълнила салона, а Васко още го няма в стаята на артистите. Пет минути преди обозначеното за почване на концерта време Б. Стоянов, обезпокоен, отива в стаята му (Васко живее в хотел „България”) да разбере какво става с артиста. Заварва го по пижама, легнал по гръб на кушетката, задълбочен в някой вир на духа си.

- Васко, какво става с тебе? Болен ли си? Имаш концерт! Часът е осем!!

- А? Концерт ли? Ама тази вечер ли е?

- Разбира се, тая вечер! Забрави ли?

- Ей! Наистина забравих! Ццц!

- Бърже се обличай! И небръснат! Няма значение! Бързай!

   Васко бързо се облича и след тринадесет минути е на подиума. Тогава концертът закъсня с петнадесет минути. Васко свири прекрасно.

   Разсеяността не пречи на голямата му памет – музикална и немузикална. Случай: През почивката на един от концертите (1952 г.) влиза в стаята артистът К. Кисимов. Васко, легнал на канапето, си почива със затворени очи. Кисимов с отваряне на врата го поздравява:

- Здравей, Васко! Как си?

   Едва артистът изрекъл поздрава си, Васко, без да отваря очи, без да го види, му отвръща като зареден:

- А, Вие ли сте, който преди петнайсет години ми говорихте за Фауст и Мефистофел? Благодаря, много съм добре.

   Кисимов отначало нищо не разбира. Едва след допълнителен разговор си спомня, че преди шестнадесет години (тогава Васко е бил дванадесетгодишен) му е приказвал за Фауст и Мефистофел.

   Кой може да допусне, че артистът, който е чествуван като някакво чудо, за концертите на когото людете се бият, а един град удвои жителите си(8), сам ще наметне тогата на студента-бохем и ще си науми, ако не си намери билет, да се „вмъкне”. Ето пак страница от дневник. Васко е на шестнадесет години. „Бях решил да отида на „Залеза на боговете” на всяка цена дори и да се вмъкна, защото нямаше билети – всичко бе изпродадено. Оглеждам се, видях един човек, който държеше два билета в ръката си. Попитах го има ли билет за продаване. Той сам ме покани да вляза с него, като ми го предложи на по-ниска цена. Аз разбира се, не се съгласих и си го платих, колкото струва. Беше много симпатичен човек. Услужваше ми с далекогледа си.”

   Философ, остроумен, находчив, Васко е съвсем наясно за своите странности. Ето едно писъмце: (Вуйчо му е пострадал зле с единия пръст на ръката си, който ще трябва да ампутират).
 
Будапеща,   16.  ХІ.  1950 г.
 
М и л и     в у й ч о,
 

   Как можа да се случи това глупаво нещо с твоя пръст? Но нали болките рано или късно ще минат. Бъди философ! Това е единственият път да преодолееш нещастието. И аз чрез философически разсъждения се изцерих от моите глупави нерви. Тая „съдба” на всички ни оставя по нещо – на мене ненужни, глупави страдания, на Янка (сестра му – б. а.) глупави страхове за мама, на тебе – глупав инцидент.

   Благодаря за спортните вестници. Аз съм добре. Работя върху нов квартет. Преди няколко дни свирих Чайковски с оркестър. Имах голям успех. Трябваше да изляза и се кланям десетина пъти. Времето е лошо и не играя тенис. Много здраве на всички ви и на Пупа.
 
                                                                           Целува  те  Васко.        
 

   През 1952 г. Васко има концерт. Ще свири Паганини концерт, „Nel cor più non mi sento”, два каприза и други трудни работи. Следобед преди концерта излиза да се поразходи, но... доиграва му се тенис. Отишъл Васко в Парка на Свободата и играе до шест и половина часа. В осем свирил Паганини неподражаемо. Др. Георги Димитров, директорът на Дирекцията за музикално творческо и изпълнителско изкуство, като научил за станалото, само навел глава и тихо казал: „Това сигурно се случва за пръв път в историята."

 

 


----------------------------------------------------

(8) Васко дава концерт в Разград. В деня на концерта градът добива непознат вид – наводнен от чужди хора, също като на панаир. Узнава се, че това са дошли от околните градове и села за концерта му. Градът по общо пресмятане за двадесет и четири часа удвоил жителите си. Не всички, разбира се, са успели да го чуят.

 

21   <<   22   >>   23

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика