понеделник, 2017-08-21, 12:13 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   Каза се, че Васко никога не се разсвирва преди концерт, нито в къщи, нито в стаята на артистите. Предстои му концерт. Току-що е пристигнал. От градината на ресторант „България” се носят вълни от „Мадам Бътерфлай”. На Васко не му се слушат преди концерта подобни сладости и излиза в коридора. Нечовешки тънкият му слух обаче и тук долавя захарните мелодии на Пучини. За да се спаси, грабва цигулката си и казва на вуйчо си, единствен в стаята: „Няма що, ще трябва да се надсвирваме” – и почнал ре мажорния концерт на Моцарт. След като изсвирил целия концерт, дошло време и за неговия. Моцарт обаче изобщо не стоял в програмата.

   Васко твърде много обича хумора и шегата. Обича и унгарците, унгарската музика. Будапеща. Често ходи в някое заведение и слуша унгарските цигани. Нека отбележим, че сам той е неподражаем майстор на циганския маниер на свирене. Ходи Васко в заведението, сяда на обичайното си място, слуша и гледа солиста. Примашът, забелязъл, че младият човек идва нарочно заради него, го закача:

- Вие, май, искате да ми откраднете вибратото, а? (Същият се славел с необикновено сочния си тон и хубаво вибрато).

- Ами, ще го крада! Аз го имам по-хубаво.

- Ехе! По-хубаво! – засмял се примашът.

- Ще ви го покажа – засмял се и Васко.

   През почивката цигуларят му смигнал малко подигравателно и му посочил с кимване стаята на музикантите. Васко станал. Всички музиканти с Васко влезли в стаята.

- Е? – засмял се примашът.

- Е? – засмял се и Васко и грабнал цигулката от ръцете му.

   Почнал Васко, и като славея от баснята на дяда Славейкова – заизвивал, записукал, заусуквал, докато всички присъствуващи смаяно почнали да се гледат. Примашът, облещен, запитва:

- Ама как?... Кой сте Вие?

- Е, някой си – отвърнал Васко засмян и си отишъл.

   Циганинът, разбира се, научил по-късно кой е Васко и не пропускал концертите му. Васко го забелязал и след един концерт го запитва:

- Май че искате да ми откраднете вибратото, а?

   Дружен, сърдечен смях разтърсил двамата мъже. После – после станали приятели.

   Цялото същество на младия артист излъчва флуиди, които не могат да не накарат слушателя да не почувствува естествена и непреодолима обич към личността му. Когато Васко е свършил програмата си и ураганните с уста, ръце и нозе прояви за „още” и „още” на ненаситната публика не стихнат, и с усмивката си, прилична на тая на „Джокондата”, се появи пак на подиума и с поклатващата се походка се запъти към рояла, човек трябва да види лицата на обезумелите от възторг слушатели. И това е миг, който е достоен да се фотосъхрани, както достойно е звукозаписана музиката на артиста. Българската кинематография би следвало да си вземе бележка за документален филм.

   Класикът и реалистът Васко Абаджиев говори с възторг за съветските изпълнители, особено за стария и младия Ойстрах, за Коган, Безродни, които е чул, с които е приказвал и които смята, че твърде много са допринесли за уясняване и углъбяване на неговото собствено изкуство. Той изобщо е във възторг от всички изкуства на великата страна и специално за модерната съветска цигулкова педагогика смята, че е разрушила мита за „демоничното”, „вроденото”, „свръхестественото”, „непостижимото” изкуство на Паганини. Съветската педагогическа школа, подобно на съветската биологическа наука не само разбира и променя природата, но създава и нова природа – нови Паганиниевци. Васко е убеден, че феноменалната техника на генуезеца, която действително е била непостижима за времето, днес се постига с труд по пътя на съветската педагогическа наука.

   Струва ни се, че най-малко думи са нужни да се доказва колко изкуството на Васко Абаджиев е дълбоко реалистично, жизнено правдиво, лишено и от най-бледа сянка от слабостите на самоцелното, формално, упадъчно изкуство на Запада. Ако Васко Абаджиев имаше и в най-слаба мяра склонност към външно, безидейно, самоизтъкващо се изкуство, той би могъл с техническите си възможности да се явява на подиума не като човек-артист, а като факир. Той щеше лесно да намери ефектите и външните форми за това.

   Човекът-артист, който обича тишината, децата, цветята, природата в нейните най-прекрасни и естествени форми, не може да не бъде съвършен артист-реалист. И после – децата по инстинкт не обичат извратеното, изкълченото, атоналното. Всички творби на Васко са сложени на здрава, логична, хармонична основа. На артиста, който е стигнал до най-висшия стадий – да учи пиесите си току-речи без инструмент, чрез психично съсредоточаване, значи, че всяко външно и безидейно изкуство му е съвършено чуждо. Тъкмо затова, че Васко е съвършено чужд на външните форми, някои ценители биха искали изкуството му да бъде повече емоционално оцветено. Изкуството обаче на Васко е в съвършена хармония с неговото цяло вътрешно „аз”, и това вече определя неговия стил.

   Васко Абаджиев е в редицата на най-личните световни цигулари. Изкуството му е забележително съгласуване на идейност и техническо съвършенство. Тонът му е чист, пеещ, одухотворен, носещ се – еднакво добре чуван във всичките си динамични отсенки и от най-отдалеченото място на концертната зала. Едва ли съществува артист, който да има за всичките си изразни средства повече чувство за мярка от Васко Абаджиев. Цялото му изкуство като че ли е минало през някакъв духовен център, за да го облагороди и предаде в такава степен чисто и съвършено, че и най-строгият ценител да не може да долови превес на отделно негово качество. От Бах до Паганини пътят е дълъг, кривуличещ.

22   <<   23   >>   24

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика