вторник, 2024-03-19, 11:08 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

През много знойни пустини и арктични ледове е минал той. Много пот е оросявал челото на венценосеца, за да стигне до върха, от който духът горд и суверен, свободно раздава изкуството на любимия си народ. Да, Васко обича народа си. За народа си той отказа да стане чужд поданик, когато един доларов генерал му обещаваше планини от злато. Но и народът обича талантливия си син. Могат ли да се забравят картините в концертната зала, когато в очите на млади и стари, момци, девойки и деца горяха слънца и пожари, и всяко лице биваше сияние? Могат ли да се забравят картините, когато през лятото на 1952 г. хилядите софийски граждани, нямащи възможност да се снабдят с билет, насядали по пейки, бордюри, зелени площи или прави около обществените високоговорители, слушаха занемели великото изкуство на родния си брат и съгражданин? Не, тези картини не могат да се забравят. Най-високият институт – Партията, съвсем правилно и без никаква забава разбра детето си и му даде заслуженото. Че Васко Абаджиев е лауреат на най-високото отличие – Димитровска награда, се разбира от само себе си. Следва отличие и от съвсем друг порядък. За пръв път в случая „Васко Абаджиев” държавата обосновано и съзнателно избърза с десетилетия или десетилетие от основния социалистически принцип – всекиму според труда, и приложи комунистическия – на гениалния си син според потребностите! Повече не може да има.

   Васко Абаджиев, нашата гордост, стигна върха в едната област на дарованието си. Да бъде здрав и крепък да гони други върхове в другата област – родното тоново творчество.


23   <<   24

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика