четвъртък, 2017-05-25, 1:32 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   Брюкселският конкурс, който е звено от веригата на хубави победи и възход на българското изкуство, показа на света и нещо ново. На състезанието са представени двадесет и шест държави, между които и Съветският съюз. Никой нищо не знае за съветското изкуство, а ето че великата държава праща петима свои избраници. Ясно е, че петима души, без да се гадае на коя степен ще се наредят в стълбицата на класирането, са достатъчно много, за да дадат неоспоримо указание за нивото на цигулковото изкуство в родината си. В крайното класиране съветските цигулари издържат пълна и бляскава победа, като всички петима вземат първите пет места. Свирят Давид Ойстрах, Марина Козолупова, Елизабет Гилелс, Борис Голдщайн и Михаил Фихтенголц. Пръв над първите е Давид Ойстрах. Както по всички бойни полета – все едно дали срещу врага-нашественик или на спортния терен, на шахматната дъска, в областта на науката и изобретенията, или на концертния подиум, съветските представители са първи. Защо – това всекиму е известно. Победата е не само солистична; тя е и на съветската педагогическа цигулкова школа. Мълниеносно се носи по етера съобщението за първите лауреати на Международното състезание „Изаи”, и това буди радост и възторг у всички прогресивни люде в света. Българската публика има̀ щастието да чуе първенеца – именития Давид Ойстрах и голямата съветска цигуларка Козолупова.

   След конкурса и след кратка ваканционна почивка в България, на септември 1937 г. Васко постъпва като редовен студент в Брюкселската консерватория. Той е ученик в Майсторския клас (Classe supérieure) на проф. Зимер.

   Зимер, както се каза, е ученик на Изаи и най-последователен застъпник на франко-белгийската школа. На друго място в тая книга се отбеляза, че различията относно постановката в различните школи се изразява в незначителни отклонения от общо установени правила. Досежно пък учебния материал нито един модерен педагог не ще се ограничи само с литература, с която дори основателите на собствените си школи или по-старите им последователи не са се ограничавали да дават на възпитаниците си. Еклектизмът в подбора на учебния материал днес е само белег на прогресивно педагогическо разбиране, тъй като да подбереш от всички школи най-доброто е само указание, че педагогът има диалектически поглед, а не статичен, закостенял. Кой педагог учи днес възпитаниците си само по линията на Кройцер, Род, Кампаньоли, Гавиньес и ще пренебрегне Донт, Шпор, Шрадик, Шевчик? Старите схващания на старите майстори – ученикът да се развива по „Hohe Schule des Violinspiels” на Давид или по „Méthode du violon” на Берио и т.н. вече никой не поддържа. Затова и съветската цигулкова педагогика, най-прогресивната, т.е. най-резултатната, е еклектична. Но тя, като дава и свой оригинален принос, става вече съветска. Затова на Брюкселското състезание всички съветски цигулари взеха първите премии.

   В Консерваторията Васко минава класическия път на Кройцер – Фиорило – Род – Кампаньоли – Донт – Гавиньес и пр. Относно постановката, и по-специално – тая на дясната ръка, проф. Зимер се придържа строго до всички ония правила, които са легнали в основата на франко-белгийската школа. Тъй като нашият Васко е стопроцентов възпитаник на тая школа, нужно е да кажем няколко думи за нея.(2)  

   Що е основното и характерното на школата? Преди всичко и над всичко – пълната освободеност на всички части на лява и дясна ръка. Законът за гравитацията, грубо казано, лежи в основата на повелята за тая освободеност. Да вдигнеш лакътя на дясната ръка, както са учили старите майстори от 18 век или да го прилепиш до тялото „та притисната книга да не падне”, е изкуствено положение, противно на закона за привличане на телата (земното притегляне). Независимо от това, че всяка изкуственост е излишно изразходване на голямо количество енергия, тя е противна и на принципа – максимум свобода и отпуснатост, който принцип е основно правило в много спортове и благодарение на който най-големите рекордьори обосновават максималните си постижения. Знае се колко много спортни елементи има и в цигулковото изкуство.

   Втората характерност на франко-белгийската школа е – дясната ръка да постигне изкуството в движение на непрекъснато, вечно легато. Оттук – прочутата „осморка” на франко-белгийските възпитаници, графичният знак на непрекъснатото движение (хоризонтално, знакът на осморката е белегът на безкрайната величина в математиката), т.е. артистът да стигне такова съвършенство в лъковото водене, че затворилият очите си слушател да няма никакво слухово възприятие за моментите на връщането на лъка – при жабката или върха.

   Третата характерност на франко-белгийската школа е липсата на всяко чупене или изкорубване на китката, особено при жабката на четвъртата корда.

   Майсторското усвояване на тези основни начала дават според франко-белгийската школа пълна свобода на движенията, условие за съвършеното овладяване на инструмента. Основното правило за пълна освободеност и нестягане важи и за лявата ръка, и за придържането на цигулката между рамото (ключицата) и брадата. Без да се отклоняваме в критично разглеждане на тези основни положения, обръщаме вниманието на читателя, който ще има случай да чуе Васко Абаджиев, да забележи с каква свобода и лекота цигуларят свири най-тежките цигулкови композиции. На тая лекота ще се спрем допълнително. Васко Абаджиев е стопроцентов и съвършен представител на школата – като ученик на баща си, следователно косвен ученик на Томсон и Марто, а после и като ученик на Зимер, чийто ученик пък е Изаи.

   Прилежното дете, което попада в средище от музиканти и творци, които пазят като светая светих най-прекрасните реалистични традиции на великите цигулкови майстори – Алар, Берио, Виотан, Виенявски, Соре, Изаи – почва да работи с удвоена енергия. Изключително музикалният и технически одарен ученик, под ръководството на Зимер, прави такъв прогрес, че името му скоро става известно на много по-широк кръг люде, вън от тези, които са били свидетели на бляскавата му проява при конкурса „Изаи”. На състезанието през 1938 г. между учениците на Консерваторията Васко е първенец и получава І Prix du violon avec la plus grande distinction (Първа награда за цигулка с най-високо отличие) със съответен атестат.

------------------------------------

 (2) Като основатели на френската школа, съставители и на голямото цигулково учебно помагало – Méthode du violon, въведено официално в Парижката консерватория още в началото на 19 век, се смятат Байо, Кройцер и Род, макар те сами да са ученици на различни учители и школи – Байо на Кампаньоли по линията на Нардини и Тартини, Род – на Виоти, по линията на Пуняни – Сомис – Корели, и Кройцер – на А. Щамиц (манхаймската школа). По-късно Масар, Ламбер, Леонар, изключително одарени цигулари, влияят чрез не по-малко именитите си ученици на французката школа, като налагат вече „белгийски” отпечатък. Ученици на Масар са Виенявски, Ондричек, Тереза Туа, Крайслер; на Байо – Хабенек, Мацас, Данкла; на Хабенек – Алар, който учи Сарасате, и Леонар, който пък е учител на Цезар Томсон, Марто (на Марто учител е и Виотан), Мюзен и др. Белгийската школа, чийто корен иде от Берио, създаде Миланоло, Соре, Виотан. Виотан е учител на Хубай, Изаи и Марто. Така двете школи чрез многобройните си големи представители се кръстосват и създават това, що е познато под франко-белгийска школа.

 

6   <<   7   >>   8

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика