НАГРАДАТА    „ КРАЙСЛЕР „

 

   През 1938 г. ще се състои за шести път конкурсът за наградата „Крайслер”, не по-малко значителен от този за премията на Изаи. Кратката история  по учредяване на състезанието е следната. Прочутият Крайслер пътува много. Лиеж е един от градовете, които особено високо ценят именития виенчанин. Крайслер също обича лиежчани и често включва града в концертните си обиколки. Виртуозът, познат благодетел, след свой концерт през 1928 г. в Лиеж се отказва от грамадния хонорар (към 100 000 белг. франка) и основава фонд „Prix Kreisler”, сумите на който ще се набират от хонорарите на всички концерти, които ще даде в бъдеще в Лиеж и от лихвите. Състезанията ще се провеждат в Лиеж всяка година, а грижата за това ще има фондацията „Oeuvre des Artistes”. Първият конкурс се провежда през 1928 г. До 1938 г. са се състояли пет състезания.

   В това благородно съревнование, за което няма отраничения във възрастта, Васко и проф. Зимер са решили твърдо да излязат победители. Наградата е една – златен медал с диплом. Лауреатът става носител на „Награда Крайслер”, която в едно денонощие ще го направи именит в целия свят. Никакви реклами повече не са му нужни, на никакви концертни дирекции и импресарии не ще хлопа по вратите; те сами ще го търсят.

   Проф. Зимер, като всеки проникновен педагог-психолог, още в първите дни на запознанството си с даровитото дете установява, че Бах е авторът, в който младият Абаджиев синтетично ще прояви целия себе си. Музикантът преди всичко – това е девизът на учителя му Изаи. Това е и негов девиз. Техниката е ценно достояние на виртуоза, но самоцел тя не може и не бива да бъде. Затова Зимер не пести усилия да развие музиканта у ученика си. Той смята, че Бах (с Тартини) е най-добрият не само като гениален творец, но и като гениален ментор, който трябва да придружава музиканта и цигуларя цял живот – от втората година, в която ученикът се е научил да държи добре цигулката, до последната минута на творческия си път. „Свири и мисли за Бах. Нека този дълбок и широк като океан творец, неоценен от съвременниците му, забравен за десетилетия след смъртта му, ти бъде учител и приятел за цял живот” – говори Зимер на малкия си ученик, който впрочем още от България е разбрал огромния му ръст на музикант. Васко свири Бах – сонатите, концертите, соловите му сонати и партити; слуша фугите и прелюдите, и се сродява още по-дълбоко с твореца. За състезанието, естествено, Бах трябва да бъде на първа линия, и единадесетгодишното дете усърдно учи сол минорната солова соната.

   За състезанието се искат девет пиеси. Освен соната или творба от старите класици участникът трябва да се представи с два концерта, с две или три жанрови пиеси, с още толкова виртуозни работи, вън от Паганини, и с работи на патрона на състезанието – Крайслер, негови оригинални творби или от преработките му (Klassishe Manuskripte).

   Репертоарът на Васко за състезанието е:

1.      Соната в сол минор от Бах

2.     Концерт в ре мажор от Моцарт

3.      24-ия каприз на Паганини

4.      „Звънчето” (Камбанката) от Паганини-Крайслер

5.      Сонатата, посветена на Крайслер, от Изаи

6.      „Скерцо-Тарантела” от Виенявски

7.      Вариации от Йоахим

8.      „Китайско барабанче” от Крайслер

9.     Концерт от Глазунов

   Пиесите, както забелязва читателят, покриват широко всички възможности на всеки цигулар. Васко е точно на дванадесет години, почти дете, и ще се мери с възрастни състезатели. И този път по години той е на края на опашката – всякога най-младият.

   На 18 май ученикът за последен път пресвирва пиесите пред учителя си и на 19 рано сутринта заминава с майка си за Лиеж. Отсядат при дъщерята на Зимер.

   Първото изпитание почва в девет часа. Васко излиза пред журито към десет. Прослушването става при закрити врата. Васко свири Шпор концерт № 8 (Песенната сцена) и получава най-високия бал – 50 точки.

   Първото сито е минато много добре.

   След прослушването, Зимер, който е бил в залата, изказва впечатленията си на майката на Васко, че малкият е свирил hors concours.

   Към 3 часа същия ден почва второто прослушване. По жребие точно в 4.30 ч. нашият артист трябва да бъде на естрадата. Преди да излезе, Зимер му припомня някои тънкости и най-важното – да се пази от увлечения в темпото.

 -  Особено във фугата! – усмихнат добавя професорът.

- Naturellement, monsieur professeur – отговаря Васко и излиза.

   Да отбележим една подробност. Непосредствено преди изпитания Зимер съветва или по-право изисква от учениците си да свирят на празни струни в много бавно темпо широки лъкове – метод на Леонар и Изаи. Действително умен и полезен съвет: най-простият вид лък в бавно темпо, без всякакво участие на лявата ръка, уталожва духа, успокоява ръцете, специално китките. Колко добре са знаели учителят и по-старият, че възбуденият дух не може да бъде фатален за успеха на един концерт. Напротив – артистът може би ще свири по-добре, отколкото в работната си стая. Но китките, спокойствието в китките – не е ли това най-важното?

   На второто прослушване журито избира пиесите от представения репертоар. Васко свири фугата от сол минорната соната на Бах, 24-я каприз на Паганини и „Скерцо-Тарантела” от Виенявски. Прослушването е пак при закрити врати. Според преценката на Зимер Васко е свирил най-изискано от всички състезатели – музикално и технически. Впечатленията на професора сигурно са били верни, тъй като и на второто прослушване Васко излиза с най-висок бал – 50 точки.

   И второто сито е минато. Пресети остават седмина с Васко, които по системата на състезанието ще продължат борбата на тържествения концерт същата вечер в голямата зала на Консерваторията. Най-сериозен съперник на нашия цигулар е Артур Грумио, осемнадесетгодишен.

7   <<   8   >>   9