(писмо от края на 1933 година, адресирано

                                                                                 чрез „Ер Франс”)

     Гийоме, чух, че пристигаш, и сърцето ми заигра. Ако знаеше какъв ужасен живот живях тук след твоето заминаване и какво отвращение от живота постепенно ме обхвана! Заради това, че написах тази нещастна книга (има предвид „Нощен полет”), ме осъдиха на нищета и аз съм заобиколен от недружелюбни другари. Мермоз ще ти разкаже каква репутация ми създадоха постепенно онези другари, които повече не видях и които така обичах. Ще ти кажат, че съм се възгордял! И нито един от другарите от Тулуза до Дакар не се съмнява в това. Силно съм загрижен и за моя дълг, но аз не винаги имах възможност да платя дори за газа и ходя в стар, износен тригодишен костюм.

     Впрочем ти пристигаш може би в момент, когато ще задуха друг вятър и вероятно ще ми се удаде възможност да освободя съвестта си от неизпълненото задължение. Постоянните несполуки и несправедливостта на създалата се за мен легенда не ми позволяваха да ти пиша. Ами ако и ти си повярвал, че съм се изменил? Не ми достигаше смелост да се оправдавам пред единствения човек, когото считам за брат. Работата стигна дотам, че дори Етиен, когото не съм срещал още от отпътуването ми от Америка, разказвал на всички, макар и да не се е виждал с мен, че съм станал позьор!

     Та целият ми живот е погубен, щом като у най-добрите ми другари се е създала за мен такава представа и щом като моята работа в линията след престъплението, което извърших, като написах „Нощен полет”, се смята за скандал. И това трябваше да се случи на мен, който така не обича никакви истории!

     Не отивай на хотел. Остани в апартамента ми, ти тук си у дома си. След четири или пет дни няма да бъда в Париж. Ти ще бъдеш като у дома си, ще имаш на разположение телефон, което е много по-удобно. Но може би няма да искаш! И вероятно ще трябва да си призная, че съм загубил дори най-добрия си приятел.

     С е н т – Е к з ю п е р и, улица Шаналей 5, телефон 62 – 90.

     Ако ме няма, ключът е у потриерката и в къщи има кой да ти прислужва. Можеш да доведеш, когото искаш, и да чупиш, каквото искаш. Но аз ти пиша, а сам треперя при мисълта, че не ще приемеш това доказателство за моите чувства към теб и че Дакар, ромът, който сме делили – всичко това е толкова далеч, колкото и вълшебните детски приказки.

                                                                                                             Сент    Екз

                                                    ......................................