Б у е н о с    А й р е с,  25  октомври  1929  година

                                                                            хотел „Мажестик”

                           С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Най-после зная къде се намирам...   

     Назначен съм за директор по ескплоатацията на компанията „Аеропоста Аржентина”, филиал на Всеобщата авиопощенска компания „Аеропостал” (със заплата около 250 000 франка годишно). Мисля, че сте  доволна. Това малко ме опечалява – аз така обичах предишното си съществувание.

     Каква изненада, Ринет! Аз вече почти не чаках вест от вас. Не можете да си представите колко много значи тя за мен. Така не мога да понасям Аржентина и особено Буенос Айрес, че вашето писмо беше за мен истинско нашествие на хиляди забравени и прелестни неща.

     Гийоме, чух, че пристигаш, и сърцето ми заигра. Ако знаеше какъв ужасен живот живях тук след твоето заминаване и какво отвращение от живота постепенно ме обхвана! Заради това, че написах тази нещастна книга (има предвид „Нощен полет”), ме осъдиха на нищета и аз съм заобиколен от недружелюбни другари. Мермоз ще ти разкаже каква репутация ми създадоха постепенно онези другари, които повече не видях и които така обичах. Ще ти кажат, че съм се възгордял! И нито един от другарите от Тулуза до Дакар не се съмнява в това. Силно съм загрижен и за моя дълг, но аз не винаги имах възможност да платя дори за газа и ходя в стар, износен тригодишен костюм.