вторник, 2017-04-25, 2:17 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

Начало » Статии » Антоан дьо Сент-Екзюпери

Буенос Айрес,1930 година

                                           Б у е н о с    А й р е с,  23  януари  1930  година

 

     Каква изненада, Ринет! Аз вече почти не чаках вест от вас. Не можете да си представите колко много значи тя за мен. Така не мога да понасям Аржентина и особено Буенос Айрес, че вашето писмо беше за мен истинско нашествие на хиляди забравени и прелестни неща. Портвайна, грамофона, вечерните спорове след кино. И келнера от ресторанта на Лип, и Еусебио, и моята очарователна нищета, която оплаквам, защото тогава дните от началото до края на месеца бяха различно оцветени. Да изживееш един месец беше истинско приключение и светът изглеждаше прекрасен, защото, нямайки възможност да придобия нещо, исках да притежавам всичко. Тогава сърцето ми изглеждаше необятно. А сега, когато си купих красив кожен куфар, за какъвто отдавна мечтаех, модна мека шапка и хронометър с три стрелки, вече няма за какво да мечтая. И тези месеци, в кроя на които няма черни дни, лишават живота от истински ритъм. Колко безцветен става той!

     А главното, вече не ми се струва, че съм някаква лека сянка (аз имах това напълно субективно усещане), чувствам, че натежах и остарях поради ролята, която съвсем не исках да играя: та аз съм директор на експлоатацията на компанията „Аеропоста Аржентина”, филиал на „Аеропостал”, създаден за вътрешни южноамерикански линии. Имам мрежа от три хиляди и осемстотин километра. Секунда след секунда тя изсмуква от мен всичко, което е останало от младостта и от така милата ми свобода. Печеля двадесет и пет хиляди франка на месец и не зная какво да правя с тях. Да ги харча е уморително и аз започвам да се задушавам в стаята, отрупана с хиляди предмети, които никога няма да ми потрябват, които започвам да мразя веднага, след като те станат мои. И все пак планината от мои вещи расте всеки ден. По този начин може би принасям жертви на някакъв неизвестен бог.

     Живея в петнадесететажен хотел, седем етажа под мен, седем – над мен, а наоколо огромен бетонен град. Вероятно бих се чувствам съща така леко, ако бях заточен във Великата пирамида. Струва ми се, че бих имал същата възможност да правя красиви разходки. И свръх всички прелести тук има и аржентинци.

     Интересно, има ли годишни времена в Буенос Айрес? Как може да проникне пролетта през тези милиони кубически метри бетон? Спомням си, през пролетта се разпукват пъпките на мушкатото на прозореца, в саксията... Аз така обичах пролетта в Париж! Тази радост от живота, която ме обземаше, когато цъфтяваха кестените по булевард Сен Жермен. Необяснимо усещане за битието, разпръснато навсякъде.

     Не зная дали трябва да съжалявам за Париж: сега там се чувствам толкова малко на мястото си, хората там са заети с най-различни работи, които нямат никакво отношение към мен. Отделят ми трохите от своето време: няма го вече там моето невидимо място и това се чувства с ужасяваща яснота.

     Единственото ми утешение са полетите. Летя в инспекционни пътувания, правя разни опити, разузнавам нови трасета. Никога не съм летял толкова много. Завчера се върнах от Крайния юг: 2 500 километра за един ден. Хубав полет!

     Може би за пръв път след Дакар мога да разговарям с вас без тъга. Много ви бях сърдит! Чудно е как великолепно умеете да не разбирате нищо, когато искате. А на такова разстояние нашата дружба не криеше в себе си никакви опасности. Тогава аз бях смешно и малко побъркано момче – по-точно до Дакар, – още във властта на някои младежки илюзии, с излъгани надежди. А вие бяхте крайно разсъдлива. Така ми се струва. Отначало ми беше зле от това, а после добре. Сега всичко е наред...

                                                                                                               А н т о а н

                                                    ......................................

 

                                                                  Б у е н о с    А й р е с,  1930  година

 

                           С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Другата седмица ще получите телеграфически 7 000 франка, от които 5 000 за изплащане на дълга към Маршан и 2 000 за Вас. И от края на ноември ще Ви изпращам по 3 000 франка месечно вместо 2 000, както Ви бях казал по-преди.

     Мислих за много неща. Би ми се искало да прекарате зимата в Рабат и да имате възможност да рисувате картини. Бихте били така щастливи и бихте могли същевременно да се занимавате с редица крайно интересни благотворителни работи.

     Ще Ви платя пътя, а после с трите хиляди франка месечно ще можете да живеете твърде приятно. Но аз съм много далеч, за да Ви намеря сам нещо подходящо. Не бихте ли могли да пишете на дОвене или на някои други познати, които имат приятели в Рабат? Не ми се иска да се чувствате прекалено самотна, но ми се струва, че ще се радвате на пълно щастие. Там е толкова красиво! И след два месеца всичко ще бъде в цвят.

      Може да отидете и в Маракеш и да останете там да рисувате, ако искате, но мисля, че Рабат напълно ще Ви задоволи.

     Във всеки случай не искам да отивате в Казабланка.

     Тук е даста мрачна страна. Но аз обикалям по нея. Тези дни бях на юг, в Патагония (нефтените находища Комодоро Ривадавия), и там на плажа срещнахме многохилядни стада тюлени. Уловихме едно малко тюленче и го докарахме с нас на самолета. Югът тук е студен край. Южният вятър е студен вятър. И колкото по на юг отиваш, толкова повече мръзнеш.

     Скъпа мамичко, нежно Ви целувам.

                                                                                                               А н т о а н

                                                     ....................................

 

 

Сподели с приятели:
Категория: Антоан дьо Сент-Екзюпери | Добавено от: gemi5493 (2014-05-12)
Прегледано: 118 | Тагове: Ekzuperi, Екзюпери, ранни писма Екзюпери | Рейтинг : 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари.
[ Регистрация | Вход ]

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика