понеделник, 2017-08-21, 12:14 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

Начало » Статии » Антоан дьо Сент-Екзюпери

Монлюсон, 1924 година

                           М а м и ч к о,

     Току-що препрочетох последното Ви писмо, то е толкова нежно. Как бих искал да се върна при Вас! Знайте, че всеки ден се научавам да Ви обичам все повече. Не съм писал през последните дни, но сега тук имаме толкова много работа!

     Вечерта е така тиха и спокойна, а на мен ми е тъжно, необяснимо защо. Този стаж в Авор продължава уморително дълго. Много ми е нужно лечение с почивка в Сен Морис и Вашето присъствие.

     Вие какво правите, мамо? Рисувате ли картини?... Отговорете ми. Вашите писма ми помагат да живея, те ме освежават. Мамичко, откъде намирате такива прелестни думи? Цял ден съм под тяхното впечатление.

     Вие сте ми нужни така силно, както в детството. Старшината, военната дисциплина, уроците по тактика – каква сухота и безсърдечност! Представям си как оправяте цветята в гостната и ненавиждам старшините.

     И как съм могъл някога да Ви карам да плачете? Само като си спомня за това, и се чувствам нещастен. Карал съм Ви да се съмнявате в моята любов. Но ако знаете само как съм Ви обичал винаги!

     Вие сте най-хубавото в моя живот. Днес тъгувам за дома като момченце. Като си помисля само, че Вие там ходите и разговаряте и ние бихме могли да бъдем заедно, но аз съм лишен от Вашата нежност, а и сам не станах Ваша подкрепа.

     Наистина, тъжно ми е до сълзи тази вечер. И истина е, че Вие сте единственото ми утешение, когато ми е тъжно. Като момче аз се връщах с моята грамадна чанта на гърба, разплакан, че са ме наказали – помните ли, в Манс, – но достатъчно беше да ме целунете и всичко забравях. Вие бяхте всемогъща защита от инспекторите и монасите наставници. С Вас бях в безопасност, принадлежах само на Вас и това беше така славно.

     Ето, и сега е все така. Само Вие сте ми защита, само Вие знаете всичко и можете да ме утешите и волно или неволно да се чувствам съвсем малко момченце.

     Довиждане, мамо. Работа имам до гуша... И тук, както в Сен Морис, крякат жаби, но тук крякат много по-лошо!

     Утре ще измина петдесет километра към Вас, към Сен Морис, за да си представя, че действително се връщам у дома.

                         Целувам Ви нежно. Ваш „възрастен син    А н т о а н”

 

                                          ..............................

 

                                                До поискване, М о н л ю с о н, 1924 година

                                                                              (департамент Алие)

Сподели с приятели:
Категория: Антоан дьо Сент-Екзюпери | Добавено от: gemi5493 (2014-05-23)
Прегледано: 186 | Тагове: Ekzuperi, Екзюпери, ранни писма Екзюпери | Рейтинг : 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари.
[ Регистрация | Вход ]

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика