четвъртък, 2017-05-25, 1:30 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

Начало » Статии » Антоан дьо Сент-Екзюпери

Париж (без дата)

                           С к ъ п а    м а м и ч к о!

     Ето ме и в този славен град Монлюсон. Града, който намерих заспал в девет часа вечерта. Утре пристъпвам към работа. Надявам се, че все някак ще тръгне, макар конюнктурата да не е блестяща.

     Не трябва да ми се сърдите много за писмото ми до Диди, то беше написано под влияние на силно вълнение. Не мога да понасям повече, ако не намеря това, което търся у някого. Всеки път, когато забележа, че умът, който ми се е сторил интересен, в действителност е само добре регулиран механизъм, изпитвам разочарование и отвращение. И започвам да се сърдя на този човек. Отдръпвам се по много причини и от много хора – това е по-силно от мен.

     В това малко салонче на провинциален хотел срещу мен седи великолепен „красавец”. Той се е разприказвал. Струва ми се, че е някакъв местен земевладелец. Той е глупав, некадърен, а вдига много шум. Не мога да понасям вече и тези хора. Ако се оженя и после установя, че на жена ми се харесва такава публика, ще бъда най-нещастният между хората. Тя би трябвало да обича само умните хора. За мен става невъзможно да отивам у Н. и компания: не мога вече да си отворя устата, там всички ме поучават.

     Това, което Ви казах относно Х., не трябва да ви огорчава. Нямам никакво уважение към тази лъжекултура, към тази мания да се търсят всякакви предлози за изразяване на фалшиви емоции, към тези изтъркани начини за изразяване на чувствата, чужди на истинското, подхранващо ума любопитство. Да се запомни от прочетеното само най-очебийното, само онова, което може да бъде стилизирано! Не обичам тези хора, които изпитват рицарски чувства, когато на маскарадна вечер са облечени като мускетари.

     Но аз имам, мамичко, и истински приятели, които ме познават по-добре, отколкото онези, другите, които ме обожават, и аз им отговарям със същото. За роднините ми аз останах повърхностно същество, бъбривец и бохем. Аз съм този, който в тяхното общество почти никога ве отваря уста, защото празните разговори ме отвращават. Разрешете ми дори да не ги извеждам от тяхното заблуждение, това е излишно.

     Аз съм толкова различен от това, което бих могъл да бъда. Достатъчно ми е, че Вие знаете това и малко ме уважавате. Вие сте прочели писмото ми до Диди от неподходящо гледище. То беше предизвикано от отвращение, а не от цинизъм. Когато се умориш през деня, вечерта ставаш такъв. Всяка вечер аз правя равносметка на изминалия ден. Ако той е бил безплоден за мен, аз съм озлобен срещу онези, заради които съм го загубил и в които едва не съм повярвал.

     Не се обиждайте също, че сега почти не пиша. Всекидневният живот е така незначителен и еднообразен. За вътрешния живот ми е трудно да говоря: възспира ме някакво чувство за стеснение. Толкова е претенциозно да се говори за него. А между това Вие не можете да си представите до каква степен този вътрешен живот е единственото, което има значение за мен. В него се извършва преоценка на всички ценности и дори на онова, което се отнася до съжденията за другите. На мен ми е безразлично, че някой тип е „добър” само защото е лесно да се развълнува. Мен – такъв, какъвто съм – трябва да ме търсят в онова, което пиша: това е добросъвестно проверена и осмислена равносметка на всичко, което мисля и виждам. Само тогава, когато правя тази равносметка, в тишината на моята стая или в кафенето, аз мога да остана насаме със самия себе си, да избягвам общите места, литературните трикове и с усилие да изразя себе си. И тогава аз се чувствам честен и добросъвестен. Не мога да понасям вече нищо очебийно, което, въздействайки на въображението, изменя ъгъла на зрението. Много писатели, които обичах заради това, че ми доставяха без всякакво напрежение на ума от моя страна наслада, подобна на гъделичкащите нервите естрадни мелодии, сега будят у мен истинско презрение. Не можете също така да искате от мен да пиша новогодишни писма на Нова година.

     Аз, мамо, съм по-скоро жесток към самия себе си и имам право да отхвърлям у другите онова, което отхвърлям и поправям у себе си. Аз вече никак не кокетнича с мислите – такова кокетничене води само дотам, че заставаш между това, което виждаш, и това, което описваш. Как можете да искате да пиша: окъпах се... или обядвах у Жак... Всичко това ми е така безразлично.

     Аз наистина ви обичам, мамичко, с цялата си душа. Трябва да ми простите, че не съм целият на повърхността, а дълбоко навътре. Такъв съм, какъвто мога да бъда, и понякога това е дори малко тежко. Твърде малко са хората, с които мога да бъда истински откровен и които знаят за мен поне нещичко. Вие сте действително единствената, на която аз давам най-много от себе си и която познава малко вътрешния свят на един бъбрив, повърхностен тип, който предлагам на Н., защото би било почти липса на достойнство да се предлагам на всекиго.

     Целувам Ви, мамо, от все сърце.

                                                                                                              А н т о а н

                                                         .....................................

 

 

 

 

                                                                                           П а р и ж (без дата)

 

Сподели с приятели:
Категория: Антоан дьо Сент-Екзюпери | Добавено от: gemi5493 (2014-05-22)
Прегледано: 196 | Тагове: Ekzuperi, Екзюпери, ранни писма Екзюпери | Рейтинг : 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари.
[ Регистрация | Вход ]

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика