Ж ю б и,   1928 година

                           С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Напоследък ние тук направихме забележителни неща: търсихме изчезнали другари, спасявахме самолети и т. н., и т. н. ... Никога не съм кацал така често и не съм прекарвал нощите в Сахара, никога не съм слушал така често как свирят куршумите.

     Все пак аз се надявам да се върна през септември, но един мой другар е в плен и мой дълг е да остана, докато той е в опасност. Може би все за нещо ще потрябвам.

     И същевременно понякога мечтая за щастлив и безгрижен живот, за разходки под липите, може би със съпругата, за живот, в който при среща хората любезно поздравяват, вместо да стрелят, за живот, където не блуждаят в мъглата със скорост двеста километра в час и където ходят по насипани с бял чакъл алеи, а не по безкрайни пясъци.

     Всичко това е толкова далече!

     Нежно Ви целувам.                                                                   А н т о а н

                                                    .....................................

                                                                    Ж ю б и,  1928  година

                           С к ъ п а    м а м и ч к о.

     Чувствам се задоволително. Просто през следващата година ще ми бъде необходимо вероятно лечение в Екс. А иначе все същото еднообразно слънце над вечно вълнуващото се море, океанът винаги е неспокоен.

     Чета малко и реших да пиша книга. Написал съм вече сто страници и доста се обърках с композицията. Иска ми се да вмъкна в книгата твърде много неща и от различни гледища. Все се питам какво бихте казали Вие за моя ръкопис.

     Ако ми се удаде възможност да прекарам след два-три месеца няколко дни във Франция, ще го покажа на Андре Жид или на Рамон Фернандес.

     Започнах да опипвам почвата с испанците за едно инспекционно пътуване до Мароко, във въстаническия район. Отначало, за да не ги изплаша, заговорих за лов по тамошните места. После вече ще се опитам да постигна повече. Налага се да не бързам и да проявявам много дипломация. От друга страна, не зная още как ще се отнесе към това моята компания. По-рано беше положително настроена. Така или иначе, ще се наложи да почакам поне месец, защото наблизо се води война.

     С тъга мечтая за Сен Морис и за Аге, макар че, искрено казано, морето започна да ми дотяга. И се затъжих за цялата мекота на Франция.

     Целувам Ви толкова нежно, колкото Ви и обичам.

                                                               Ваш почтителен син     А н т о а н

                                                   .......................................