Ж ю б и,  декември 1927 година

                           С к ъ п а    м а м и ч к о!

     Чувствам се добре. Животът ми не е сложен и дава малко храна за разкази. Впрочем настъпи известно оживление, защото тукашните араби се боят от нападение на други арабски племена и се готвят за война. Самият форт се вълнува не повече от добродушен лъв, но нощем всеки пет миняти пускат ракети, които осветяват с театрална светлина пустинята. Всичко това ще завърши, както и всички такива арабски вълнения, с отвеждането на четири камили и отвличането на три жени.

     На нашия аеродрум използваме като работници няколко араби и един роб. Този нещастник е негър, отвлечен преди четири години от Маракеш, където той има жена и деца. Тъй като испанците тук не се борят с робството, той работи за арабина, който го е купил, и всяка седмица му дава своята заплата. Когато вече няма да може да работи, ще го оставят да издъхне – такъв е обичаят. Ние се намираме в района на непокорени племена и испанците са безсилни да изменят каквото и да е. С радост бих го качил на самолета, който отлита за Агадир, но тук ще ни избият до един. Този роб струва 2000 франка. Може би вие знаете някого, който ще се възмути, като узнае за това, и ще ми изпрати необходимите за откупа пари. А аз ще изпратя този негър при жената и децата му. Той е такъв славен и такъв нещастен човек.

     Би ми се искало да прекарам с Вас Коледа в Аге. Аге за мен е олицетворение на щастието. Наистина понякога аз скучая малко там, но така се скучае от заобикалящото те неизменно щастие. Ако отлетя другата седмица за Казабланка, което не е изключено, ще избера за децата килимчета „заям” с най-нежни цветове. Струва ми се, че това им е много необходимо.

     Днес денят е мрачен. Морето, небето и пясъкът се сливат. Пустинен ландшафт от първичния период. Понякога някаква морска птица издава пронизителен крясък и ти се учудваш на тази проява на живот. Вчера се къпах. И поработих като носач. С парахода при нас пристигна денк, тежък 2 000 килограма. Не беше лесно да го пренесем през плитчината и да го разтоварим на плажа. Аз командвах лодката – голяма колкото корито, с една увереност, достойна за бивш кандидат за Висшето морско училище. Малко ме хвана морската болест – правехме едва ли не мъртви примки.

     Нямам нужда от нищо. Наистина съм с монашески наклонности. Черпя арабите с чай и сам отивам при тях да пия чай. Пиша по малко. Започнах да работя по една книга. Вече написах шест реда. Не е кой знае колко, но все е нещо.

     Днес е Бъдни вечер. Сред пясъците това не дава никакво отражение. Тук времето тече, без да оставя някакви видими следи. Все пак удивителен е този начин да пилееш живота си сред този свят.

     Нежно Ви целувам.              Ваш почтителен син          А н т о а н

                                                    .....................................