Малкият цигулар е достатъчно напреднал, за да го покажат родителите му на по-широк кръг слушатели. На 3 май 1932 г. Васко свири в салона на бившия италиански институт „Про.Ориенте” избрана програма, в която между другото са застъпени ла минорният концерт на Вивалди, менует от Хендел и ми минорната соната на Моцарт. С концерта проф. Абаджиев е желал да покаже не техническите възможности на сина си, а само неговата музикалност. От критичните отзиви е запазен само тоя от 4 май 1932 г. в сп. „Български народен театър”, в която се казва: „Със своето държане, със спретнатото си свирене, със сигурния си лък и несвойствената за възрастта си техника на лявата ръка Васко Абаджиев удиви слушателите. Особено силно впечатление направи феноменалната памет на малкия артист и сериозното му отношение към изпълняваните автори. Публиката аплодира лудо младия виолонист”.  

   През м. юни 1932 г. е обявен във Виена първият международен конкурс по пеене и цигулка, същият, в който ще участвуват нашите цигулари Васил Чернаев и Митко Торчанов. Малкият Васко е точно на 6 години и 5 месеца. Малолетството му не позволява да участвува като редовен състезател. Все пак баща му, който е избран за член на журито, взема малкия със себе си. Ползата да чуе цвета на световните цигулари ще е несъмнено голяма. Както се каза на друго чясто, за членове на журито са поканени най-ярките цигуларски звезди на съвремието – Бронислав Хуберман, Ян Кубелик, Георг Енеску, Карл Флеш, Георг Куленкампф, Фриц Буш, То-Мао (Япония) и много други. Васко Абаджиев ще участвува в конкурса, но неофициално.

   На 16 юни шестгодишният свири пред проф. Карл Лафит, проф. То-Мао и Ян Кубелик романса във фа мажор на Бетовен, Виварди концерт в ла минор и Моцарт концерт в ре мажор. Придружава го знаменитият Енеску. След концерта Енеску го целува и казва на баща му: „Направо – гениално дете! Даже и да го оставите на някой Робинзонов остров, пак ще стане музикант”. Забележителни автографи вписват в детското албумче именити мъже, срещнали се по случай конкурса. За 24 часа Васко става сензацията на Виена. Вестниците се надпреварват да дават сведения за незнайното шестгодишно дете-чудо, което е учило цигулка само година и пет месеца, което с техническите си и музикални прояви оставя в почуда най-именитите цигулари в света. Ще дадем само извадка от „Нойес Винер Журнал” от 16. VІ. 1932 г., който пише: „... В центъра на интереса обаче стои един съвсем мъничък цигулар, собствено – едно цигуларченце, което е още толкова малко, че не може да бъде допуснато до главното изпитание, макар благодарение на своя детски гений да е станало любимец на състезанието. Едно ненавършило още шест години и половина русокосо момченце, син на директора на Софийската музикална академия, Васко Абаджиев, което свири пред една предварителна изпитна комисия от Ян Кубелик, г-жа Ко Андо и проф. Карл Лафит, които му връчиха и писмено своето признание. Вчера преди обед мъничкият чудесен цигулар свири в една учебна зала на Музикалното дружество пред неколцина гости, които останаха възхитени от музикалната сигурност, от воденето на лъка и от невероятно „възрастния тон”, който малките пръсти изтръгваха от четвъртинката цигулка. На тоя най-прелестен от всички цигулари е съдено особено голямо бъдеще. „Дер Виенер Таг” отбелязва, че това е най-младият между 200 души състезатели, а „Нойе Фрайе Пресе” от 1. VІІ. 1932 г. нарича Васко Абаджиев дете-чудо.

   На виенския конкурс Васко Абаджиев получава първото международно признание. Върнало се в България, даровитото българче е предмет на особено внимание между музикалните и културни среди. Вестниците дават извадки от писаното в австрийския печат и вещаят бляскаво бъдеще на детето-чудо.

   На седемгодишна възраст, след двегодишно обучение, Васко свири на една продукция концерта на Менделсон и рапсодията „Вардар” на Панчо Владигеров, пиеси, за които всеки цигулар знае, че крият трудности не само от техническо естество, но искат и доста жар, устрем, почувствуван ритъм – редица психически качества, които едно шест-седемгодишно дете и с талант мъчно може да намери в себе си, та ако не са му вродено достояние – добре да ги подражава. Анонимен критик пише между другото за концерта: „Дете, но по музикални дарби – свръхдете. Дете-музика и нейно живо въплъщение. Всичко, което неговите малки ръце изтръгваха от инструмента, бе забележително предадено с проникновение и разбиране, с вярно музикално чувство и с една удивителна съсредоточеност, отразена в неговия унесен поглед.”

   Васко Абаджиев е почнал от няколко месеца да учи и пиано при майка си. Напредването му е не по-малко удивително от това с цигулката. Той е също ученик в Х Софийско народно основно училище „Априлов”. Учител му е днес народният учител Стоян Сталев. Детето проявява по всички линии необикновена дарба и четиригодишния основен курс взема с изпити за две години. Освен на концертите с покани Васко редовно излиза на всички продукции с бащините си ученици.

   На следната година (1933) детето отива с майка си на разходка в Будапеща. Големият пианист, компонист и диригент Ернест Дохнани, научавайки за пребиваването му в града, го кани във вилата си. Васко свири с майка си Ла Фолия от Корели, а със самия Дохнани – Моцарт сонати и някои концерти. Малкият музикант, който от няколко месеца е направил и първите си композиционни опити, показва някои свои работи (менует, сонатина за пиано и пиески за цигулка и пиано) на Дохнани. Компонистът е удивен от способностите на детето (Васко е точно на седем години) и не открива ничие чуждо влияние, така свойствено на подобна възраст и при най-гениалните композитори. Думите му за всестранното дарование на детето-цигулар, пианист и композитор, се покриват с тези на Енеску, казани на Виенското състезание. Дохнани го насърчава и само пожелава, когато Васко стане на 14-15 години да го придружава с Будапещенската филхармония в Чайковски концерт.

   В България малкият Абаджиев е записан ученик в Държавната музикална академия – Общия отдел, в класа на баща си. За две години минава целия курс и на деветгодишна възраст получава свидетелството си за зрелост. На изпита свири Бетовен концерт и сол минорната солова соната на Бах. Той е един от най-младите ученици на Музикалната академия от основаването ѝ, получил зрелостен атестат на тая възраст.

3  <<  4  >>  5