петък, 2017-05-26, 11:13 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

Гостите
Автор: Маргарит Абаджиев
Издател: Издателско ателие "Аб"


http://www.goto.ucoz.com/books/feniks.jpg

Категория: Художествена литература,
Съвременни български, Разкази

Вид на корицата: Мека корица
Брой страници: 136
Илюстрации: Без илюстрации
Формат: Нормален (13x20 см.)








Сборник разкази

"Истината е като любовта - не може да се купи, но винаги се заплаща. С лихвите."

М.А.
 
                                                          *   *   *
 
   Характерни за моето писане са алюзиите и сравнително свободните асоциации, с които  изобилстват тези разкази. Те са съчинявани в периода 1995-98 г. и като всички още непубликувани писания повече искат да изразят, отколкото да се харесат. За разлика от този сборник "Ура" за героите" е много по-професионален, изпипан и разнообразен като теми и усещане. Но пък "Гостите" бе първа сбирка от този род.

  Заглавният разказ бе публикуван в "Моделириум" - някакъв алманах със съвременна българска фантастика, с което аз бях крайно несъгласен. Не смятам, че използването на определени похвати и включването на фантастични елементи в повествованието ме прави фантаст и част от един тип литература, който отдавна не следя. В "Моделириум" дори разказът излезе под заглавието "Гости", сякаш беше неимоверно трудно да се спази оригиналното звучене. Както и да е, мисля че онова издателство вече не съществува, т. е. получило е, каквото е заслужавало.

  В електронните библиотеки е тиражиран и "Писмо до една неблагодарница". Това започна с разрастването на интернет и нахлуването му в България, а веригите книжарници и моловете бяха неясно и смутно бъдеще. Вероятно мнозина, особено емигрантите, смятат разказа за някакъв разговор между майка и дъщеря. Истината е, че в това писма България, старата майка, пише писмо на дъщеря си Македония. И въпреки многобройните алюзии като железния светилник, мера според мера, кресливите съседки гъркиня и албанка, стрелба по Илинден и много други, явно въображението на читателя не успява да прескочи буквалното, за което неблагополучие вината е само моя. Въпреки всичко този разказ ми е скъп, защото изразява точно чувствата, които изпитвам, а навярно не само аз, към онези чутунени тикви край Вардара.
   
 
 
 
 
 
 

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика