четвъртък, 2017-06-22, 2:04 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход


 

Нямаме духовни династии - всеки работи и крещи срещу себе си 

Огромният талант предизвиква ревност и люта завист

Маргарит АБАДЖИЕВ, писател, Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА, 30 Май 2009; 11:35

Маргарит Абаджиев дебютира в писателското поприще, насърчен от именития български преводач, критик и ерудит Кръстан Дянков. Тогава отпечатва повестта "Любовта на художника” и първия си роман " Фениксът”. По-късно се появяват сборниците с разкази "Гостите” и "Ура” за героите”.

Романът "Шакона пасион” - заглавие, вдъхновено от творбите на Бах, е картина на музикалния свят, портрет на изпълнения с перипетии живот на гениалния български виртуоз Васко Абаджиев. Легендарният цигулар е блестял като музикант в съвсем ранна възраст. В активните си години е концертирал в Брюксел, Берлин, Будапеща, Париж, Хамбург, в цяла Европа. Но зловещата, оглушителна симфония на Втората световна война оставя пагубни следи в неговата психика, осакатява завинаги това изумително дарование. Знаменитият музикант умира самотник. За Васко Абаджиев тепърва ще се пише. Неговата история съдържа страхотен драматичен заряд. В съдбата на виртуоза се оглежда съдбата на българските интелектуалци от ХХ век. Голяма част от тях - солидно образовани, начетени, с с европейска култура - са останали завинаги далеч от пределите на родината, а паметта за тях бледнее и се руши, даже почти унищожена. В края на 2008 г., когато Маргарит Абаджиев завършва романа, се навършиха 30 г. от смъртта на Васко Абаджиев.

Премиерата на "Шакона пасион” е на 3 юни от 19ч. в галерия "Червеното пони”.

- Васко Абаджиев умира в самота. Казват, че хората пред лицето на смъртта остават верни на принципите на живота си - какъв човек е бил гениалният българин Васко Абаджиев?

- Васко Абаджиев наистина остава верен на принципите си и умира в крайна, кучешка самота. Но единственият, основополагащ принцип в живота му, е била любовта към музиката и той й остава верен до край. Не създава семейство или собствени ученици, не е обичал да дава интервюта или да бъде фотографиран, не е четял рецензии и пр. Живот, до последно отдаден на музиката.

- Болни ли са талантливите хора, или са много високо над нас и затова им завиждаме? Счита се, че надареният човек е получил способностите си от природата и затова цял живот се наслаждава на безплатно получения подарък. Но как такива хора са живели със своята дарба? Геният нормален или болен човек е?

- Геният е особен човек. Често обаче такава изключителна дарба се превръща в тегоба, ако не е съчетана с корав характер. В неговия случай благостта, добронамереността му често са били тълкувани като ексцентричност или някаква налудност, с които се занимават и до днес по-старите поколения в България, имали привилегията и щастието да присъстват на негови концерти. Огромният талант винаги предизвиква ревност и люта завист, които биха могли да сринат неустойчивите личности.

- Прието е да се възхищаваме от гениите, но не ги обичаме. Това правило в музикалния свят сякаш съществува от времето на Моцарт. Защо и в 21 век на всеки Моцарт се пада поне по един Салиери?

- Хората мразят това, което не разбират, което ги надвишава и кара да се чувстват нищожни. При музикантите това отношение проличава особено рязко, защото музиката е разбираема навсякъде, а изумителният талант не може да бъде скрит, той бързо избуява и се налага. Завистници и злодумници има и винаги ги е имало. Те само показват още веднъж величината на оногова, когото се опитват да унищожат.

- Великите хора са имали и велики недостатъци, нали. Какви откривате у Васко Абаджиев вие и те оправдават ли го, или заради тях го укорявате?

- Едва ли бих могъл да укорявам за нещо човек, на чийто живот посветих толкова дебела книга. Основният му недостатък може би е това, че рано не се е опитал да потърси сам пътя си в живота, че се е оставил под давлението на своята властна и себична майка, което го прави абсолютно непригоден в елементарни житейски ситуации. Да, независимостта му щеше вероятно да му помогне по друг начин да развие кариерата и живота си. Свободолюбието го спохожда твърде късно.

- Това, че музиката му звучи в най-модерните музикални онлайн пространства, означава ли, че Васко Абаджиев ще възкръсне чрез интернет - тази толкова хулена заради пиратството мрежа?

- Електронната демокрация, както наричат нета, в този случай ни служи безотказно. От близо година можем да се наслаждаваме на неговата музика, особено когато сега, 30 години след смъртта му, никъде и по никакъв начин все още не можем да си купим музикален носител с негови записи. В тази връзка интернет е благодат и да - мисля, че така той ще възкръсне. Само за година слушателите му се увеличиха 10 пъти!

- Водим война за силата на звука, съревнование между звукозаписните компании. Какво ще е бъдещето на онези музикални изпълнения на музикантите от времето на Абаджиев, които прашасват в архивите някъде? Отиват в забвение...

- Е, развитието на технологиите не може да бъде спряно, но може да бъде използвано плодотворно. Не мисля, че тези записи ще прашасват, но намаляват хората и поколенията, които биха могли да ги оценят по достойнство. Това е една от генералните теми в книгата ми, която аз развивам през цялото повествование. Музиката много се променя, опростява, и това идва от американското разбиране, натрапено след войната, че тя трябва единствено да радва и забавлява. Музиката губи философските си глъбини, мощното съдържание, характерно например за Шуман или Бетховен. Мнозина от съвременниците например не знаят, че Бетовен и Паганини са имали докторати по философия, техните творения са пречупени през традициите на класическата философия, и затова са епохални.

- Мит или истина е, че българските интелектуалци са конформисти, които не само, че не се противопоставят на властта, а и в повечето случаи с удоволствие я обслужват. Знаем за интелигенцията ни, живяла и работила в периода от Освобождението до Втората световна война, която е изразявала категорично своето несъгласие с обществените тенденции единствено чрез творчеството си. А следващата генерация?

- Разбира се, че е истина. Но тези, които минават за "интелектуалци”, са потомци на хора, влезли в културата с оръжие в ръка. Те така и смятат, че трябва да я ползват, задължително в някакъв политически контекст. Така отблъскват малкото си останала публика. Периодът след Освобождението е несравним, защото първото поколение интелигенти, хора на перото, четката и длетото, са били хора с изключителна енергия и мащабни идеи, хора, чиято задача е била издигането на България до другите европейски народи. Само че от Освобождението до днес три пъти в милата родина е подменян интелектуалният и академичен елит. Оттам са нихилизмът и неверието на публиката, безпочвеността на повечето от претендиращите за внимание творци.

- Защо у нас мисълта, книжовността, талантът не се използват като оръжия в битките на управляващите? Или самите съвременни български интелектуалци не са като онези от началото на миналия век в Европа, например?

- Поради липса на духовни династии. Всеки работи и крещи само за себе си, омаловажавайки околните, историята започва и свършва с този или онзи. "Под Егото”, така се казва този сюжет. Често обаче възможностите са повече от скромни, да не кажа оскъдни. И хората на словото, въобразили си, че са съвестта на нацията, кротко полягат на някоя политическа копаня. Наздраве, както се казва!
Хората, фактически основали модерната българска литература, въпреки политическите си ежби и противостояния, са били хора с мащабен талант, останал в произведенията им, а не в кръчмарските брътвежи. Днес душите са дребни, а книгите - празни.

- Васко Абаджиев - Маргарит Абаджиев - невъзможно е да нямате роднинска жилка поне. Вярвате ли, че има случайни неща, камо ли случайно съвпаднали фамилни имена?

- Аз наистина се лаская от мисълта, че бих могъл да имам някакво духовно родство с този велик българин при липсата на пряка роднинска връзка. Тази огромна отговорност изискваше да дам на моя герой най-доброто, на което съм способен в аналитичен и литературен аспект. Свързах случайно съвпадащите ни фамилни имена по най-добрия начин. Надявам се и публиката да го оцени. Величината е негова. Аз съм лъч светлина, насочена към фигурата на този неповторим гений.

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика