За да разреши психологическите проблеми на растежа (т. е. да превъзмогне нарцистичните разочарования, едиповите комплекси, съперничествата между братята; да преодолее зависимостта от детството, да осъзнае своята собствена стойност и своите морални задължения), детето трябва да осъзнае какво става в неговото съзнание и благодарение на това да се противопостави на безсъзнателното. То може да постигне това разбиране (което ще му помогне в борбата с трудностите) не като възприема рационално естеството и съдържанието на безсъзнателното, но като се сближи с него, преработвайки и преживявайки различни въображаеми образи, произхождащи от някои елементи на вълшебните приказки и отговарящи на натиска на безсъзнателното.
Като реагира по такъв начин, детето преобразува във въображаеми образи съдържанието на своето безсъзнателно, с което успява по-добре да му се противопоставя. Е т о т у к о т к р и в а м н е с р а в н и м а ц е н н о с т н а в ъ л ш е б н а т а п р и к а з к а - т я о т в а р я н о в и п р о с т о р и п р е д д е т с к о т о в ъ о б р а ж е н и е , к о и т о д е т е т о е н е с п о с о б н о д а у с в о и с а м о. Още по-важно е, че формата и структурата на вълшебната приказка поднасят на детето образи, които то може да присъедини към своите мечти и които му помагат да се ориентира по-добре в живота.
У детето, както и у възрастния безсъзнателното е могъщ определител на поведението. Когато то е подтиснато, в края на краищата съзнанието бива обхванато от някои негови разновидности, поради което индивидът е принуден да упражни върху своите безсъзнателни елементи един толкова строг и принудителен контрол, че личността му бива сериозно разклатена. Но ако материалът от безсъзнателното м о ж е в известна степен да достигне до съзнанието и да бъде предаден на въображението, неговата потенциална вредност както за нас самите, така и за другите е силно редуцирана; част от силата му може да бъде поставена в услуга на позитивни цели. Все пак голяма част от родителите смятат, че детето трябва да бъде предпазено от това, което го смущава най-много; от неговите неясни и безименни страхове, от хаотичните му въображаеми образи, избухливи и дори насилнически. Голяма част от тях мислят също така, че на децата трябва да бъде представена само осъзнатата реалност и положителните (благородни) образи, за да могат децата да възприемат единствено слънчевата страна на живота. Но ограниченото възпитание може да развие само ограничено съзнанието, а реалният живот не е изцяло слънчев...
Модата изисква да се крие от детето, че всичко, което не върви добре в живота, произтича от нашата собствена природа; наклонността, притежавана от всички човешки същества да реагират агресивно, егоистично, от гняв или пък от страх. Ние желаем нашите деца да повярват, че човек по природа е добър. Но децата з н а я т, че те самите не винаги са добри; и често дори и да са добри, нямат желание да бъдат такива. В собствените си очи детето се вижда като чудовище, защото то противоречи на всичко разказвано от неговите родители.
Що се отнася специално до децата, преобладаващата част от обществото се стреми да стимулира вярването в оптимистичния «мелиоризъм»(2), като че ли тъмната страна на живота не съществува. Самата психоанализа се изкушава да има за цел превръщането на живота в по-лесен..., което изобщо не влизаше в намеренията на нейния създател. Тя бе основана, за да помогне на човека да възприеме проблематичното естество на живота, да не се оставя да бъде победен от него и да не прибягва към лъжливи заместители. Формулата на Фройд твърди, че човек успява да придаде смисъл на своето съществуване само ако се бори храбро срещу това, което му изглежда смазващо неравенство.
Точно такова е посланието на вълшебните приказки, предавано по хиляди различни начини на децата – борбата срещу сериозните трудности в живота е неизбежна и неизменна част от човешкото съществуване, но ако вместо да се крие човек посрещне открито неочакваните и често несправедливи изпитания, той превъзмогва всички препятствия и накрая побеждава.
Съвременните приказки, предназначени за малките деца избягват главно разглеждането на тези проблеми, които за всички нас са от съществено значение. За детето е изключително важно да възприеме под някаква символична форма намеците, отнасящи се до начина на разглеждане на тези проблеми и да се отправи без страх към зрелостта. Баналните съвременни истории не ни говорят нито за смърт, нито за остаряване, нито за надеждата за вечен живот. А вълшебната приказка, напротив, поставя детето директно пред всички основни проблеми на човека.
Вълшебните приказки се характеризират с краткото и ясно поставяне на житейските проблеми. Така детето направо се сблъсква с тяхната същностна форма, докато по-заплетеният сюжет би усложнил нещата. Приказката опростява всички житейски ситуации. Нейните герои са ясно обрисувани, а детайлите, които не са много важни, биват оставяни настрана. Всичките герои отговарят на един тип – нямат нищо индивидуално.
За разлика от случките в по-голямата част от съвременните приказки за деца, злото е също толкова разпространено, колкото и доброто. Практически във всички приказки доброто и злото са материализирани от героите и от техните постъпки, също както присъстват и в живота, и както всеки човек има наклонност и към двете. Именно това е дуализмът, който поставя моралния проблем – човек трябва да се бори, за да го реши.
Героите от вълшебните приказки не са амбивалентни; те не са едновременно добри и лоши, както сме всички ние в действителността. Също както поляризацията преобладава в съзнанието на детето, така тя преобладава и в приказките. Единият брат е глупав, а другият – умен. Едната сестра е добродетелна, а всички останали са подли и лениви. Съпоставянето на тези противоположни персонажи няма за цел да подчертае по-доброто поведение. Този контраст между персонажите позволява на детето по-лесно да схване техните различия, което то не би могло да направи толкова лесно, ако персонажите се представяха в цялата си сложност, както в реалния живот. За да разбере двусмислието, детето трябва да почака до солидното оформяне на неговата собствена личност на основата на положителната идентификация. Тогава то ще разбере, че хората са много различни един от друг и че то трябва само да реши какъв човек да бъде. Това основно решение, върху което по-късно ще се изгради еволюцията на личността, се улеснява от поляризацията на вълшебните приказки.
Впрочем изборите на детето не се основават толкова върху опозицията добро – зло, нито върху героя, събудил неговата симпатия или антипатия. Колкото добрият герой е по-прост и праволинеен, толкова по-лесно детето се идентифицира с него и отхвърля лошия. То се отъждествява с добрия не поради неговата добродетелност, а защото ситуацията, в която е поставен героят, намира отклик в съзнанието му. Детето не се пита: „Искам ли да бъда добър?”, а „На кого бих искал да приличам?” То определя своя избор, отъждествявайки се напълно с героя. Ако героят е добър, и то иска веднага да стане добро.
С А М О Б И Т Н О П Р О И З В Е Д Е Н И Е Н А И З К У С Т В О Т О
Докато забавлява детето, вълшебната приказка същевременно му изяснява неговата собствена природа и улеснява развитието на личността му. На всички равнища тя е изпълнена с толкова много значения, че нито една книга не може да й съперничи.
В това изследване се опитах да покажа по какъв начин вълшебните приказки представят под една въображаема форма нормалната еволюция на човека и как успяват да я превърнат в нещо съблазнително за детето, така че то без колебание да се отправи към нея. Процесът на развитие започва със съпротивата към родителите и със страха от растежа, а завършва, когато младият човек наистина е разбрал какъв е, постигнал е психологическа независимост и морална зрелост и вече не вижда в противния пол нещо заплашително и демонично – тогава той вече ще е способен да установи с него положителни отношения. Накратко в книгата „Психоанализа на вълшебните приказки” се обяснява как те улесняват по важен и позитивен начин вътрешното развитие на детето.
Удоволствието и очарованието, което изпитваме, когато се потопим във вълшебната приказка, идват не от нейната психологическа насоченост (която не е случайна), а от нейните литературни качества. Сами по себе си приказките са произведения на изкуството. Както при всеки негов продукт, дълбокият смисъл на приказките е различен за всеки отделен индивид и същевременно се променя за всяка отделна личност и различните етапи от нейния живот. Детето ще усвои съответните разнообразни значения на същата приказка съобразно своите интереси и нужди в настоящия момент от живота си. При случай то ще се върне към същата приказка, но само когато е готово да разшири вече усвоените значения или да ги замени с други.
Като форма на изкуството вълшебните приказки представят многобройни аспекти, които биха могли да бъдат изследвани независимо от тяхното значение и психологическа насоченост, но точно последните са предмет на тази книга.
Тъй като не можем да знаем точно в каква възраст съответната вълшебна приказка има най-голямо значение за съответното дете, то ние не можем да изберем коя от многобройните приказки ще бъде най-подходяща, за да му я разкажем. Само детето, чрез силата на своите емоционални реакции към тази или онази приказка, може да ни покаже, че неговото подсъзнание или съзнание е развълнувано. Естествено майката (или бащата) започва да му разказва приказката, която най-много е обичала през своето детство или която й харесва в настоящия момент. Ако детето не бъде завладяно от приказката, това е знак, че нейните теми не са събудили у него в този етап от развитието му някаква важна реакция. Най-добре е на другата вечер да му се разкаже друга. То веднага ще покаже, че съответната приказка е важна за него, чрез някоя забавна реакция или като непрестанно настоява да му бъде повторена. Ако всичко върви добре, детският ентусиазъм става заразителен, а същевременно приказката придобива значения и за възрастния разказвач, тъй като той вижда, че доставя удоволствие на детето. Накрая ще дойде мигът, детето ще може да извлече от своята предпочитана история цялата същина, която може да се очаква от нея. Също така, може би проблемите, които са го накарали да реагира на тази история, ше бъдат заместени с други, чието най-добро разрешение е разкрито в друга приказка. П р и и з б о р а н а в ъ л ш е б н и т е п р и к а з к и н а й – д о б р е е д а о с т а в и м д е т е т о д а н и в о д и.
Ако родителите успеят точно да отгатнат причините, поради които детето се е развълнувало от някоя вълшебна приказка, най-добре ще е да оставят за себе си това тяхно откритие. В по-голямата си част опитът и реакциите на малкото дете са подсъзнателни и те трябва да останат такива, чак докато то достигне съответната възраст, която ще му помогне да се разбира по-добре. Никога не е препоръчително да се интерпретират подсъзнателните помисли на даден и н д и в и д и да му се изяснява онова, което той би искал да скрие в своето подсъзнание. Това е особено вярно за децата. За тях е много важно да чувстват, че родителите им споделят техните вълнения, изпитвайки удоволствие от същата приказка. Ако родителите показват, че вече знаят приказката, те възпират детето си, което би искало да им направи най-скъпия подарък – да сподели с тях своите най-скрити и интимни тайни.
Темите на вълшебните приказки не разглеждат невротични симптоми, нещо което трябва рационално да се разбере, за да бъде превъзмогнато. Детето ги възприема като вълшебни, защото то се вижда в тях разбрано и оценено в най-дълбоките си чувства, надежди, страхове, без те да бъдат излагани на открито и анализирани под суровата светлина на една рационалност, която все още е вън от неговото разбиране. Вълшебните приказки обогатяват детския живот и му придават очарование, именно защото детето не разбира много добре по какъв начин те упражняват върху него своето очарование.
_________________________________________________________________ (2) Учение, според което съществуващият свят може да стане и ще стане по-добър с усилията на човека. << назаднапред >>
