Вид на корицата: Мека корица Брой страници: 264 Илюстрации: Без илюстрации Формат: Нормален (13x20 см.)
"Фениксът" е груба и жестока книга. За този роман бъдете сигурни в едно - той може да ви огорчи или развесели, да ви вбеси, да ви изкара от кожичката скъпоценна, ала не ще ви излъже. Неговият етичен заряд стои много по-високо от дозата ежедневна мерзост.
Дължах го на приятелите си, на отмиращите младежки илюзии, на самотата. Още дълго той ще остане любимата ми книга, в него успях да въплътя не само добри намерения, но и сухите маниерни гримаси на интелектуалното дирене. Тъкмо този, понякога нестроен, синтез между емоцията и безпощадната логика на живота изгражда типа литература, който ценя неимоверно. Съдете романа чрез закони, извлечени от самия него. Тогава, убеден съм, той ще ви допусне до себе си.
Посвещавам финалните страници на душите, дръзнали да последват полета на поезията над тресавищата на прозата. Пък и какво повече бихте могли да желаете!
* * *
На 16 май 2010 г. осъзнах, че "Фениксът" окончателно се вписа във времето и основните си идеи. На този ден почина Рони Джеймс Дио. Голяма част от настроението на романа, основната емоционална гама, беше извлечена от неговото творчество с "Рейнбоу" и "Блек сабат". Дио беше нещо повече от законодател на хард рока, той се бе превърнал във вдъхновител на няколко поколения свободомислещи хора, мечтатели и заклети меломани. Мнозина, включително и аз, го чувстваха като близък приятел, благоговеещи пред творчеството му.
Спокойно мога да нарека "Фениксът" първи български хард рок роман. Първият му вариант беше създаден през 1993 г.. Аз не започнах с къси разкази, а направо написах двете части, след като финалът се оформи в главата ми. През 1996 г. преработих някои глави, съкратих първата част и през 1998 г. той излезе след "Любовта на художника", въпреки, че е писан преди повестта. Това не е толкова важно.
Неговата основна енергия, допадаща на читателите, е почерпена от мисленето и идеите на свободните млади хора, от анархистичните им настроения и стремителното им втурване в живота, философските и музикалните им пристрастия. Сюжетът не проследява концерти, запои и оргии с наркотици, секс и самозабрава, каквито обикновено предлагат подобни книги и които са изтъркани отдавна, те си приличат като две капки бира. Но "Фениксът" е безкомпромисен и унищожителен в омразата си към еснафството, парвенющината, алчността и лъжата. Неговата философска част съдържа твърде интересни препратки и изводи, на които държа, гледа на света от нови и неочаквани ракурси. Днес бих променил в него твърде малко неща.
