„Музиката винаги ме е вдъхновявала неимоверно, на нея дължа най-хубавите си страници. Ето защо бях заинтригуван от участта на този велик българин. Постепенно осъзнах, че съм обсебен от идеята за романа.

Твърде малко реални събития в живота на Васко Абаджиев могат да бъдат категорично установени. За сметка на това около името му и до днес витаят слухове и откровени лъжи – обичайното за всяка изключителна личност.

За Васко Абаджиев ще се пише тепърва.

Неговата история съдържа страхотен драматичен заряд. В съдбата на виртуоза се оглежда съдбата на българските интелектуалци от целия ХХ век. Голяма част от тези хора – солидно образовани, начетени, с правилно усвоена и развита европейска култура – са останали завинаги далеч от пределите на страната, а паметта за тях бледнее и се руши. Тя е почти унищожена.

Днес обаче, повече от всякога, се нуждаем от своите истински герои с всичките им светлосенки и полутонове.

Поетичността на образа, неистовата любов към музиката, жаждата за живот – ето колоните, крепящи сюжета на романа. И понеже музиката не е само ритъм и тон, а и смяна на ритмите, си позволих да се разгърна докрай, търсейки максималното въздействие върху читателя.

За мен бе въпрос на чест да разкажа тази история и се гордея, че го направих. „Шакона пасион” е вече факт.

В края на 2008 година се навършиха трийсет години от смъртта на Васко Абаджиев”.

Маргарит Абаджиев