четвъртък, 2024-03-28, 9:31 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

Main » 2014 » ноември » 24 » отворено писмо
11:03 PM
отворено писмо

                                     О  Т  В  О  Р  Е  Н  О      П  И  С  М  О

                             У в а ж а е м и    г о с п о ж и    и    г о с п о д а,

 

     Казвам се Маргарит Абаджиев. През 2009-та година издадох моя роман „Шакона пасион”, проследяващ живота и творчеството на легендарния български цигулар Васко Абаджиев. Последваха множество представяния из цялата страна. В началото на всяко от тях подчертавах пред публиката, че между мен и моя герой не съществува роднинска връзка. Тя се заключава единственото в общото фамилно име, наследено от един стародавен занаят.

     Книгата се хареса, тя доби популярност без мазни рекламни кампании и празна шумотевица, както трябва да бъде. През миналата 2013-та излезе второто издание, а през тази година най-после реално се работи над превода на немски език, защото след средата на петдесетте моят герой живее и умира във Федерална република Германия.

     Пак в началото на миналата година с мен се свърза кинокоментаторът Борислав Колев, който пожела да купи мотиви от „Шакона пасион”. Предвид пренебрежителното отношение и опитите му напълно да ме изолира в обсъждания процес на заснемане, аз отказах да продам правата. Споменах твърде висока за България сума и така  контактите ми с продуцентска къща „Камера” се преустановиха.

     През тази година пък с мен се свърза друг, истински режисьор – българин, живеещ далеч от родината – който също пожела да екранизираме романа. Нахвърляхме доста идеи и разработихме сценария до някакъв етап. Мислим в една посока, което ме обнадеждава.

     Едва преди няколко седмици този режисьор ми съобщи, че Борислав Колев е спечелил субсидия от НФЦ във вече печално известната сесия, предлагайки сценарий за съдбата на Васко Абаджиев, за да го заснеме като свой дебютен игрален филм.

     Тук искам да подчертая две неща:

     Първо – с това писмо не обвинявам членовете на комисията (в нейните разнообразни състави поради предишните скандали). Тези членове не са длъжни да познават моя роман или отношенията ми с Колев. Комисията преценява качествата на представения сценарий, който навярно е писан според рецептурниците.

     Второ – аз нямам монопол над личността на Васко Абаджиев и никога не бих си позволил да го твърдя. Всеки може да представи сценарий за негов биографичен филм.

     От което, понятно е, се възползва и Борислав Колев. Бих му отдал пълно право, ако тази надигаща се разправия се развиваше преди десет години, да речем през 2004-та година. Тогава съществуваше само двусерийният документален филм на БНТ, който всъщност разпали моя интерес към орисията на един от доказаните гении на българския ХХ век. Прецених потенциала на този сюжет, събрах материали и две години работих над романа. Моят герой умира в Хамбург през 1978 г., сиреч – тридесет години този сюжет беше свободен за художествено разработване в някаква форма. През този период Колев (който е мой връстник, ако не греша) можеше да се заеме с писането на роман например, след като „изказва резерви” към моя, но се нуждае от негови мотиви. Със смирение бих се поучил, но такова писание не ще дочакам – тогава г-н Колев работи като журналист и кинокритик, отбелязвайки в CV-то си позиция след позиция, та чак до главен редактор в „Биг брадър”, някое си там издание. С което аз не бих се хвалил, но това е мой проблем.

     След излизането на „Шакона пасион” през 2009-та година, в пряка или косвена връзка с него, се породиха и други инициативи,  възстановяващи авторитета на удивителния виртуоз и патриот, обявяван от тоталитарната власт за „невъзвръщенец” и „изменник на родината” – него, който умира с българския паспорт в джоба си. През 2011 и 2013 г. се проведоха издания на международния конкурс за млади цигулари „Васко Абаджиев”; публикуваха се негови записи и се постави скулптирана глава във фоайето на зала „България”. През изминалото лято Столичният общински съвет взе решение да нарече улица в Студентски град на името на Васко Абаджиев. Горд съм, че искрица от тези проблясъци в националната памет се дължат и на моята книга.

     На нея дължи интереса си и Борислав Колев. Само че той не може да заснеме добър филм за гениален цигулар и композитор, защото не знае как да си служи с музиката. И понеже не знае, я употребява съвсем банално, влагайки я под кадъра. Поне това личи от неговия документален филм „Стоичков”, с който навярно се счита за утвърден режисьор. Без композиционната сила на музиката такъв филм ще разчита само на политическото си злободневие и не ще го надскочи.

     Българските кинаджии по правило се затрудняват с филми за хора от другите изкуства, ако изобщо решат да се отклонят от самолюбуването и самоизтъкването си. Последният значим филм с близка до музиката тема бе „Ти, който си на небето”, базиран, подчертавам, на прекрасната повест „Балада за Георг Хених” от Виктор Пасков. С тази първокласна проза пробиващият тогава Дочо Боджаков просто не можеше да сбърка. С малки уговорки резултатът прави отлично впечатление.

     Споменавам „Баладата”, защото там в късичък диалог малкият Виктор споделя, че „дедо Георги прави цигулка за Господ”. Бащата на детето, също оркестрант, неразбрал, пита дали цигулката е за „някой, който свири като Господ. Като Васко Абаджиев ли?” Доколкото ми е известно, до 1989-та това е единствената вметка за моя герой в нашага литература, защото над името му тегне наложено забвение.

     Та аз не виждам как Б. Колев ще направи качествен филм за „някой, който свири като Господ”, след като не знае как да вплете музиката и тя ще виси извън изразната канава. Нищо, че вероятно ще ангажира сериозни консултанти. Също така се съмнявам, че от посредствен футболист и посредствен журналист може да излезе талантлив режисьор. Да, България е страна на чудесата, но на такива като В. Абаджиев, а не на случайни люде, държащи да се окъпят в отраженията от тяхното сияние.

     За сравнение – гледал съм филм за живота на Паганини, изигран от Клаус Кински, който е и продуцент. Днес никой не помни тази лента, защото тя с нищо не обогатява паметта за виртуоза от Генуа. Не обогатява даже и клюките.

     Казвам това, защото умея да различавам хубавия драматичен филм от как да е монтирани епизоди, украсени със заглавие. Това още повече изпъква в днешни дни, когато киното от класически тип агонизира, полуумъртвено от компютърните игри, телевизионните сериали и модерните комуникации.

     Убеден съм, че „режисьорът” Колев много желае да направи своя  филм. Трижди повече съм убеден, че не може да го направи, което, естествено, не ще му попречи да изхарчи един-два милиона обществени средства с нулев резултат. Той се блазни от алибито на легендата „Васко Абаджиев”, която да покрие предизвестения му провал. Трябва му значима личност, също както Христо Стоичков, към чието име да пришие незначителността на своето, борейки се за слава; да си придава по такъв начин важности и да ходи по фестивали, гладейки амбициозното си его върху червени килимчета. Там той е и ще си остане наблюдател, каквото и да си въобразява.

     Същевременно, верен на гьонсуратлъка, така добре изписан на физиономията му, ще изхаби сюжета и възможността за заснемане на нещо стойностно. Не вярвам, че при реализирането на неговата кройка от клишета членовете на една бъдеща комисия от НФЦ биха финансирали евентуална екранизация на моя роман. Това ще постигне този пишман автор, възпроизвеждайки известни нагласи в някои журналистически кръгове, държащи да се окичат с „бестселъри” в литературата и киното, постигани с минимално собствено усилие. В случая Колев ще постигне „уърстселър”, но ще ограби бъдещето на моя роман. А такова посегателство би се превърнало в опасен прецедент, който заплашва всекиго, вложил години от живота си в проза с биографичен характер.

     Както казах, бих му отдал първенство, ако сега беше 2004 година. Съжалявам също, че в блога си съм публикувал множество материали за В. Абаджиев – снимки, записи, текстове, дневници, интервюта и т. н. – които някой ратайски хитрец би могъл да ползва свободно с няколко кликвания по мишката.

     И ето, използвачът закономерно се появи. Преди двадесет години събирането на тази информация щеше да му отнеме доста месеци. В съвременните условия му идва на тепсия, при това безплатно.

     Пиша без извинения за грубия тон, защото в такива ситуации християнските чувства бързо ме изоставят. Вместо да обърна другата си страна, аз вбесено търся отсрещната, за да отвърна според заслугите. Не понасям хора, които възбуждат скандали и черпят енергия от тях, но ме въвличат в неприятност, която не ще подмина. Затова благодаря за търпението, госпожи и господа, изисквайки признание и защита на собствените си права.

 

 

 

                                                        М а р г а р и т    А б а д ж и е в

 

Сподели с приятели: Категория: Други | Прегледано: 2609 |

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика