вторник, 2024-03-19, 8:19 AM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   Анализ на концертите няма да правим. Музикално, от гледище на старите автори и от това на романтиците, те не са дълбоко проблемни. Никой обаче не може да отрече, че те са израз на онзи велик дух на епохата, който роди Великата французка революция, израз на копнежа за повече свобода, социална правда и стремеж да се излезе от рамките на късния класицизъм. Те са израз и на волния дух на автора им. Концертите на Паганини оставят следа на влияние за десетилетия, макар че такива големи представители на цигулковото изкуство като Виоти, Род, Байо, Шпор, Берио и др. не са били съгласни с новите изразни средства, които генуезецът въведе в изкуството. Въпреки всичко в цялото му творческо дело ярко изпъква големият музикант и оригиналната личност на новатора. В концертите му натежава техническият, виртуозно-бляскавият елемент. Написани в мелодична линия с пасажна структура, те са изпъстрени с драматични моменти, които, предадени от темпераментен изпълнител, дават най-добра характеристика и на автора им – горещ, експанзивен, белязан с всички благородни и неблагородни страсти. И тези драматични точки в концертите – това са драматичните моменти (немалко) в жизнения му път.

   По-долу ще кажем повече за изкуството на Васко Абаджиев, колко е лишено от самоцелен блясък и празен ефект. Но като е реч за концертите на Паганини, не можем да не направим упрек на Абаджиев за прекомерната му сдържаност и пестеливост – да матира златния блясък, най-съществената външна украса на произведенията.

   Двадесет и четирите каприза на Паганини, разгледани от музикална гледна точка, стоят на върха на творчеството му, превишаващи концертите и всичките му пиеси с бравурен характер.(4) Капризите са в постоянния репертоар на Абаджиев и той ги включва като редовен програмен или бисов номер. В тези капризи са събрани всички специфични за цигулковото изкуство трудности. Слабостта на Паганини да свири на една корда, най-често на сол, и сръчността, в която е останал ненадминат, не е пропуснала да остави следа в пиесите. Чудно е само, както установяват и всичките му биографи, че виртуозът не е написал нито един каприз във флажолети, с които е боравил с непонятна за съвременниците му лекота. За Васко Абаджиев тези концертни етюди, последна степен в цигулковата дидактична литература, не представляват някаква трудност, и без да търсим силни думи, за да изразим феноменалната лекота, с която ги свири, ще кажем, че и с тях, верен на най-дълбоката си същност, не оставя да изпъкне едностранчиво техническата им мъчна преодолимост, а търси да изтръгне заложената музикална идея. Капризите на Паганини не са за Васко да покаже на смаяната публика – вижте какво мога, а – вижте какво зная за автора, когото вие всички смятате за фокусник. Особено любими са на Васко първият каприз (арпежният), четвъртият, петият, седмият, петнадесетият и двадесет и четвъртият. Сигурно както леко ги свири, така леко е компонирал и трите свои, в съвършен стил на Паганиниевите. Когато ги свири без ни най-малко усилие и напрежение, шарещ със спокоен поглед върху публиката, слушателят си мисли: каква е тая способност да си играе като някакъв жонгльор с тия главоломни трудности? Филм ли е, или действителност?

   „Moto perpetuo”, фантазията „Мойсей” и „Венециански карнавал”(5) Васко смята, че са под средното ниво на трудност, за да е нужно да им отделя време и ги поддържа. Достатъчно му е да ги прегледа 3-4 дни преди концерта, за да смята, че пръстите ще намерят безпогрешно мястото си.

   Малко по-другояче стои работата с „Танцът на магьосниците” („Le streghe”)(6), любимата пиеса на автора, който я е изпълнявал може би по-често от другите си бравурни работи. Ларгетото, двуделна интродукция с реприза, не въвежда в пиесата. Това прави късата игрива тема, върху която Паганини изгражда трите вариации и трудния финал. Първата разработка в шест осмини, стройна в двойни тонове и акорди вариация, Васко свири с идеално чиста интонация. Втората вариация, по-трудна, изпъстрена с пицикати за лявата ръка и флажолетни пасажи, е толкова по-ефектна, колкото по-безупречно, по-бистро и без паразитни шумове и киксове (който се реши да свири „La streghe”, киксовете му ще бъдат само случайни) бъде изпълнена. В третата вариация мелодията, дадена в двойни флажолетни тонове, в която Паганини прилага трилер в двоен флажолет, макар не труден – флажолетите са в квинта. Чудно звучат тоновете, в което чародеецът е облякъл пасторалната песен. Бляскав израз на виртуозност показва нашият артист във финала, в който пасажите с разложени акорди са преплетени с терци във високите позиции и скокове на четвъртата корда до третото си.

   С „Танцът на магьосниците” виртуозът напуска това, което планиноведът бележи като висока планина, и навлиза във висините на петхилядниците, на шестхилядниците, за да стигне като орел на Еверест, съвсем сам, без съревновател, без съперник.   „Di tanti palpiti” ( „Tancrède”) в ла минор е първият връх от най-високата стълба. Вариациите по тема от Росини са писани в си бемол мажор. Паганини с голяма сръчност е престроявал различните корди при различните вариации с оглед на най-възможния голям ефект, който е могъл да произведе. „I palpiti” почва с интродукция, мелодично ларгето в паганиниевски стил, написано с полет, с хвърчащи стакати, нони, речитатив, con grandespressione в свободна форма и с хроматизми. Изглежда, Паганини с южна страст към ефектите е замислил интродукцията като увод, да даде на слушателя първа представа – как ще развие темата. Темата е игрива, с много моцартовска прелест. Началната вариация, ефектна и трудна, с двойните си тонове, тризвучни акорди и флажолети Васко свири с такава лекота, че присъствуващият в концертната зала от слушател неволно се обръща в зрител – да види с очите си оная феноменална сръчност, с която той хвърля лъка върху струните при рикоширащото стакато. Втората вариация, най-трудната, в двойни флажолети, е жанрово майсторски написан откъс, докарващ до неописуем възторг слушателя. Хватките на лявата ръка, особено за темпото, в което трябва да се вземат тридесет и вторинните групи, са иизключително трудни.

 

--------------------------------------------------

(4) Само поради музикалната им стойност Шуман, после и Лист са издали много от капризите, преработени за пиано.

 

(5) Като тема на „Венециански карнавал” Паганини е взел популярната венецианска песен „Oh, Mamma!” Пренесена е и в България и достатъчно опростачена с панаирджийския ѝ текст:  „Реших да се оженя...”

 

(6) Вариации върху ария от балета „Le noyer de Benévént” от Вичело.

 

15   <<   16   >>   17

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика