четвъртък, 2017-06-22, 2:00 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   Към психографията на Васко Абаджиев като артист-изпълнител се отнася и въпросът – как учи виртуозът. Въпросът е толкова по-интересен, тъй като Абаджиев и методът му на упражняване рязко се отличава от всички известни на автора лица и методи на лабораторна работа. В книгата си „Aus der Werkstatt des Virtuosen” Бронислав Хуберман пише: „Който твърди, че упражнява с удоволствие, той лъже. Може ли да има за един мислещ и чувствуващ човек по-голяма мъка от тази да повтаря отделни пасажи и технически трудни места от творби, чието духовно съдържание той отдавна е изчерпил или технически преодолял. И все пак да отминем горчивата чаша на принудата да упражняваме не можем. Често се чува несведущи да се учудват – как е възможно един артист, който е стигнал върха на майсторството, да е нужно да упражнява. Не намирам нищо по-чудно от самото учудване! Естествено, работата на един инструменталист носи знака на духовна дейност, но тя има нужда от посредничеството на ръце и пръсти, и тези ръце и пръсти трябва да се обучат за инструмента и да запазят сръчността си като при всеки спорт.” Макар с различен подход, с различен поглед върху пътищата да се придобие и съхрани техниката, всички са единни в едно: работа, работа, работа! Или както Хуберман се изразява: „Върху всеки инструменталист тежи библейското проклятие – с пот на челото ще придобиеш техниката си”. Леополд Ауер съобщава любопитни подробности, как са упражнявали някои големи инструменталисти на нашето време. Сарасате лично му е казвал, че през лятото абсолютно не е упражнявал. Също Давидов, прочутият на времето си челист, директор на Петроградската консерватория, не е отварял калъфа на челото си през летните месеци. Йоахим, напротив, е упражнявал по няколко часа на ден, дори и във вагона, с който е пътувал в концертните си обиколки. Ауер казва за себе си, че ако не свири само няколко дни, загубва всякаква сигурност и сръчност.

   И ето, че от редицата на всички известни и по-малко известни имена Васко Абаджиев стои вън и съвсем сам със собствения си метод на поддържане големите си технически постижения. Нима Васко упражнява по-другояче? – ще запита читателят. Да – ще отговорим – по съвсем различен начин, и неговите усилия в „проклятието” са сложени на друга плоскост – психическа. – Колосален, нечовешки труд употребих – разказва Васко, - докато стигна до тази техническа сръчност, която мнозина смятат, че е само родена моя способност. Безспорно – способност и техническо предразположение за инструмента аз имах, но без труд, без години наред системно и упорито занимание нямаше да постигна и половината от това, което имам днес. – Така говори Васко. И Васко значи е свирил гами, етюди и кършил пръсти в цялата онази целенасочена механика със скучни и еднообразни ноти. Редица години и той е свирил по пет-шест часа дневно, докато се е изкачил на най-високия връх. И днес Васко поддържа високото си техническо ниво пак с работа, но повече психическа.

   Това изказване съвсем не следва да се разбира преносно, а в най-реалистичния му смисъл. В цялата сложност на цигулковата техника – чисто свирене, т. е. добрата интонация да не е случайна, безупречното водене на лъка – всички видове лък; тоново оцветяване, равномерност, гладкост, равнозвучност – всичко това във всяко възможно темпо – това е в обща схема техниката на инструменталиста. Това е придобито, и Васко днес няма нужда от много работа да го поддържа. Да бъдем съвсем точни в изразите си: На Васко трябва, след като е постигнал високото си техническо майсторство, малко работа да поддържа механиката. Това значи, че гъвкавост на ставите, поддържане навика за сигурност в попадението (лява ръка), равномерните движения на китката и ръката (дясната), примерно за стакато (всички видове), лекотата при преминаване от струна на струна при трудни пасажи или в бързо темпо без кикс, без свистене, без пропуск на звучност, непълна или лоша звучност – за всичко това Васко притежава забележителната способност да го има, без да го поддържа с много работа. И ето – иде най-интересният момент. Като не свири по няколко часа дневно ни гами, ни упражнения, не прави ли нещо друго за това техническо майсторство? Да, прави. Това е духовното съсредоточаване, което е и техника, и механика, и дух, и душа. Механиката у Абаджиев не само се одухотворява, ами до голяма степен се и създава по душевен път. Психическото напрежение у Абаджиев е сурогатът на техническото натрупване на навик. На пръв поглед обяснението изглежда парадоксално. По-задълбоченото обаче вникване в чудния случай дава обяснението. Нека си припомним оня страхливец, подгонен от разбойници, който пред смъртната опасност прескочил трапа, който друг път никога, при никакви условия не би прескочил. Психическата мобилизация на скрити, неподозирани сили създава и неподозирани способности. Когато Васко стане на седемдесет години и ставите му почнат да губят като стар ластик от еластичността си, тогава сигурно ще му е нужно да отдели много повече време за механиката на техниката си. Сега засега не са му нужни много упражнения.

   Васко никога нищо не свири механически, дори и най-механичните упражнения. Васко никога не се разсвирва преди концерт. Васко никога не повтаря труден пасаж по сто пъти, за да го преодолее. Васко никога не учи пиеса с всичките предварителни за трудните пасажи упражнения. Но Васко, преди да излезе на подиума, вместо да се разсвирва, трябва да се съсредоточи. Когато учи нова пиеса, той търси онези моменти от творението, в които духът на автора цялостно е отразил себе си. Тези моменти могат да бъдат тема, мотив, пасаж. Те не са задължително най-трудните. Изобщо Васко никога не търси и не се спира на най-трудните места, а само на онези, които ще го сродят идейно най-вярно с автора. Тогава тези места могат да се пресвирят не двадесет, а двесте пъти, докато цялата духовна същност на артиста се насити с творението на автора. Процесът на овладяване пиесата е чисто психически. Просмукал се с автора, останалото е лесно. Всички технически трудности, и най-главоломните, са играчка за виртуоза, и за тях не е нужно да се губи време. За запаметяване на пиесата не си струва и да се говори. Нима е нужен особен труд да запомним образа, който обичаме? Цялостното художествено оформяване на пиесата става леко, логично и естествено, както логично и естествено разцъфва цветето.

 

19   <<   20   >>   21

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика