събота, 2017-12-16, 2:46 PM

Посетител Guest | Начало | Профил | Регистрация | Изход | Вход

   На заключителния концерт Васко ще свири концерта на Глазунов, а Грумио – този на Чайковски.

   Вечерта, в зала препълнена от музикалните първенци на Лиеж, Брюксел, Ган, Хага и видни хора на изкуствата, дошли от цялата страна, Васко свири по жребие последен. Сякаш и случаят е помогнал да бъде последен, венец на концертното тържество, за да увенчае сам собствената си глава на първенец. Когато Васко свири, сърцето на майката тупти до пръсване. Моментът действително е възвишен и драматичен, когато след 15-20 минути комитетът на състезанието с всички членове на журито и кметът на Лиеж излизат тържествено и обявяват, че голямата премия „Крайслер” по единодушно решение на журито се присъжда на най-младия състезател – дванадесетгодишния Васко Абаджиев от София, България, студент в Майсторския клас на Брюкселската консерватория.  Гръм от ръкопляскания залива последните думи на М. Ож, председател на „Oeuvre des Artistes”, който сърдечно ръкостиска малкото момченце с кадифени панталонки и бяла блуза. Ръкоплясканията продължават бурно, искрено, нестихващо. Запалени млади хора, девойки, юноши, неудържими в порива на въодушевлението си, прегръщат и целуват талантливото дете на народа ни, и това е велика радост за всички българи, присъствали на тържеството.

   Следват неотменимите за тържествения случай поздравления на музиканти, професори, видни хора на изкуствата; интервюта на журналисти от цялата страна, раздаване на автографи. Малкото момченце е също радостно, но мисли повече за татко си, който е далеч и чака резултата с трепетно сърце.

- Мама, на татко трябва да телеграфираме – обръща се малкият лауреат към майка си. Но майката отдавна се е сетила и дала телефонограма.

   Наградата „Крайслер” се присъжда на родния наш талант като първенец между тринадесет конкурента. Журито – проф. Анжно от Брюкселската консерватория, проф. Брансвиг от Екол Нормал от Париж, проф. А. Ерди от Анверската консерватория, проф. Арван от Ганската консерватория и проф. Ж. Робер от Лиежката консерватория е било единодушно. Освен златния медал и диплом Васко получава 6 000 белгийски франка парична премия. Тъй като наградата е една, трима от най-изтъкнатите след Васко – Грумио, Кригели и Петронио получават по едно пълно издание от творбите на Изаи, подарък от сина на майстора – Антоан Изаи.

   В следните дни белгийският печат не скъпи колоните си да даде подробности от състезанието, толкова повече, че лауреатът е пълен възпитаник на белгийската школа – белгийска национална гордост. Името на нашата страна е пак прославено по най-висш път, пътя на изкуството, от неин роден син. Талантът е вярно преценен. Ето някои извадки. Вестник „Ла Мьоз” от 20. V. 1938 г. пише: „...Представи ни се едно истинско хлапенце. Но това хлапенце, бога ми, свиреше с една лекота, с музикалност и полет на духа, на който нищо не можеше да се противопостави.”

   „Журнал дьо Лиеж” от 22. V. 1938 г. пише: „...И това бе едно момченце на дванадесет години, което взе палмата на първенството. Това можем направо да наречен триумф на природата, на темперамента.”

   „Льовр” (Лиеж) от юни 1938 г. заключава: „Голямата награда се присъди на дванадесетгодишното прелестно дете, което не изглеждаше по-голямо от 9-10 години. Не ни ли се е родил един нов Менухин?”

   „ЛЕндепанданс Белж” от 21. V. 1938 г. пише: „...Едно дете на дванадесет години, Васко Абаджиев, възпитаник на проф. Зимер даде трудния концерт на Глазунов с искреност, без знак на умора, отслабване на напрежението, с едно brio, с авторитет и изразност действително необикновени. Много поезия разкри тълкуването му, на което впрочем в пълна услуга бе забележителната му виртуозност. Чествуването бе истинска овация на малкия, към когото бяха насочени всички симпатии.”

   „Газет дьо Лиеж” от 20. V. 1938 г. пише: „...За шести път наградата „Крайслер” е дадена, и този път на един млад виртуоз – Васко Абаджиев, в лицето на който белгийската цигулкова школа намери своя триумф. Не се двоумим да кажем, че в личността на Васко Абаджиев виждаме един млад феномен.”

   „Ла Мюзик” от 20. V. 1938 г. пише: „Това хлапенце на 12 години е направо забележително. Способностите му са изключителни. Богата звучност на тона, една техника вече съвършена и една музикалност изумяваща за тази възраст.”

   „ЛЕкспрес” (Лиеж) от 20. V. 1938 г. пише: „...Васко Абаджиев – на дванадесет години! Не по-висок от концертното пиано, на което го придружаваха. И към това – една музикалност смущаваща, една абсолютна лекота и непринуденост, и един тон наситен с очарование.”

   Вестник „Дерние йор” от 27. V. 1938 г. под заглавие „Ехо от международното цигулково състезание „Изаи” 1937 г.” пише: „Спомняме си от състезанието по цигулка от 1937 г. чудото Васко Абаджиев. Записан в класа на проф. Зимер, прогреса, който този млад българин е направил, е очудващ. Тонът, искреността и музикалността на така рано узрелия талант очароваха и жури, и публика. Той свири с едно зашеметяващо brio – и алегрото от Шпор, и концерта на Глазунов, и фугата на Бах.

   Тези няколко отзива са достатъчни да дадат представа за високото изкуство, с което се е представил младият българин – все на по-високо стъпало от това в софийския Военен клуб, във Виена, на конкурса „Изаи”.

   На състезанието Васко е свирил с цигулка, истинска Bergonzi дадена му от белгийска меценатка, почитателка на таланта му.

   Отзвук от удостояването му с наградата „Крайслер” не се забавя. Васко е канен от най-големите хора на изкуството в Белгия, отрупан с подаръци – ноти, книги, грамофонни плочи на записи на най-големите симфонични оркестри. Не се забавят и покани за големи концертни ангажименти.


  <<   9   >>   10

Търси

Васко Абаджиев

Facebook

Васко Абаджиев

Статистика