Б р е с т, 1929 година
С к ъ п а м а м и ч к о,
Вашата телеграма ме трогна. Така ме е яд, че се отучих да пиша писма.
Най-много ме развълнува Вашето писмо по повод моята книжка. Така жадувам да Ви видя по-скоро! Ако след месец моята книга започне да се продава, ще отидем заедно в Дакс – за мен това е необходимо, толкова съм тъжен, толкова съм се разкиснал. И ще Ви покажа книгата, която започнах да пиша.
В Брест не е много весело.
Ако имах четири-пет хиляди франка, щях да Ви помоля да дойдете при мен в Брест. Но засега имам само дългове. С радост бих заел отнякъде, тъй като съм уверен, че ще спечеля от книгата, но от кого?
Както и да е, след месец няма да бъда вече тук.
Би ми се искало да отида отново в Сен Морис, да видя моя стар дом. И моя сандък. Наистина, аз често ги споменавах в книгата си.
Мамичко, как можете да ми задавате такъв въпрос: не са ли ми дотегнали Вашите писма? Това е единственото, което кара сърцето ми да бие по-бързо.
Пишете ми по-често и ми съобщавайте какво говорят за моята книга. Но, за бога, не я показвайте на Х. или У., и на други глупаци! Трябва да разбират поне Жироду, за да разберат и нея.
Нежно Ви целувам.
А н т о а н
.....................................
Б р е с т, 1929 г о д и н а
С к ъ п а м а м и ч к о,
Вие сте прекалено скромна. Кантората за вестникарски изрезки ми изпраща всичко, което се отнася до вас. Толкова съм щастлив, моя знаменита мамичко, че град Лион е откупил Вашата картина!
Това се казва семейство!
Надявам се, скъпа мамичко, че Вие все пак чувствате малко задоволство и от своя син, и от себе си. Няма да минат и три седмици, когато ще Ви видя. За мен това ще бъде такава радост!
Четохте ли статията на знаменития критик Едмон Жалу?
Ако не споделяте неговото мнение, кажете ми.
Целувам Ви от все сърце, така нежно, както Ви и обичам.
Ваш почтителен син А н т о а н
......................................
Сподели с приятели: | 