Глава от книгата "Сент-Екзюпери - в безмълвието на моята обич"

„Ветрове, пясъци и звезди” – американското заглавие на „Земя на хората” – излиза в САЩ през юни 1939 г., като Екзюпери включва в изданието и главата „Летецът и стихиите”. Тя е публикувана отделно във френския в. „Мариан” през август 1939 г. Тази глава не е позната на българската публика.

 През 1966 г. в България излиза книгата на Марсел Мижо, наречена „Сент – Екзюпери”. Тя е преведена от руски и до ден-днешен остава единственото биографично издание, посветено на знаменития автор/авиатор. Мижо ползва всички достъпни дотогава източници, срещайки се с още живите роднини и приятели на Сент Екз, прилежно посочвайки ги в нарочна библиография. След края на ІІ св. война интересът към Екзюпери се увеличава, а „Малкият принц” се превръща в настолна книга за стотици хиляди деца по света.  

                          С к ъ п а    м а м и ч к о,

     ...Намерих си забележителна стаичка. Имам на разположение баня и телефон. Това е в едно семейство на най-хубавата улица в Страсбург. Много мили хора, които не знаят нито дума френски. Стаята е разкошна: централно отопление, гореща вода, две електрически лампи, два шкафа, в сградата има асансьор – и всичко това за 120 франка месечно...

                           М а м и ч к о,

     Току-що препрочетох последното Ви писмо, то е толкова нежно. Как бих искал да се върна при Вас! Знайте, че всеки ден се научавам да Ви обичам все повече. Не съм писал през последните дни, но сега тук имаме толкова много работа!

                           С к ъ п а    м а м и ч к о!

     Ето ме и в този славен град Монлюсон. Града, който намерих заспал в девет часа вечерта. Утре пристъпвам към работа. Надявам се, че все някак ще тръгне, макар конюнктурата да не е блестяща.

                           М а м и ч к о,

     Сега е полунощ. Току-що хвърлих шапката си на леглото и почувствах цялата си самота.

     При завръщането си намерих Вашето писмо и сега то ми прави компания. Можете да бъдете уверени, мамо, че макар и не винаги да пиша, макар и не винаги да съм добър, нищо няма такава цена за мен, както Вашата ласка. Но тези неща трудно могат да се изразят и аз никога не съм умеел да ги изразявам, толкова дълбоки са те, толкова трайни и постоянни. Обичам Ви, както никога никого не съм обичал...

                                                           А л и к а н т е, ноември 1926 година

     „...не ми е съвсем ясно защо ви пиша. Изпитвам огромна нужда от приятел, на когото мога да доверя разни дребни неща, които се случват с мен. С кого да споделя? И не знам защо именно избрах вас. Вие сте така отчуждена. Хартията ми връща обратно моите фрази. Сега вече не мога да си представя вашето лице, наведено над писмото, не мога да разделя с вас своето слънце, своя сладкиш, своите мечти. И затова пиша тихичко това писмо с надеждата да ви събудя, без да вярвам много в това. Може би пиша на себе си.

     Ринет, сега е два часът през нощта. Днес следобед без всякакви произшествия долетях тук от Тулуза. Какво прекрасно време! Аликанте е най-топлото място в Европа. Единственото, където зреят фурмите. И под това светло небе аз също – почти – узрявам. Разхождам се без сако и се учудвам на тази нощ от „Хиляда и една нощ”, на тези палми, на тези топли звезди и на това море, така сдържано, че нито го чуваш, нито го виждаш, а само те облъхва с ветрец.

     Още е само един часът през нощта. Излитам след пет часа, но не ми се спи. И все пак, като примерно момче, лежа в постелята.

     Струва ми се, че ще ви бъде приятно да ви пиша. Предполагам, че в този час вие вече спите, следователно мога да ви разкажа всичко, което ми дойде на ума.

                           С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Какъв монашески живот водя тук!...

     Пълно отричане от каквито и да било блага. Дъсчена постеля, тънък сламеник, леген, стомна с вода. И малки играчки: пишеща машинка и служебни книжа. Истинска манастирска килия!

                           С к ъ п а    м а м и ч к о!

     Чувствам се добре. Животът ми не е сложен и дава малко храна за разкази. Впрочем настъпи известно оживление, защото тукашните араби се боят от нападение на други арабски племена и се готвят за война. Самият форт се вълнува не повече от добродушен лъв, но нощем всеки пет миняти пускат ракети, които осветяват с театрална светлина пустинята. Всичко това ще завърши, както и всички такива арабски вълнения, с отвеждането на четири камили и отвличането на три жени.

                           С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Напоследък ние тук направихме забележителни неща: търсихме изчезнали другари, спасявахме самолети и т. н., и т. н. ... Никога не съм кацал така често и не съм прекарвал нощите в Сахара, никога не съм слушал така често как свирят куршумите.

                          С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Вашата телеграма ме трогна. Така ме е яд, че се отучих да пиша писма.

     Най-много ме развълнува Вашето писмо по повод моята книжка. Така жадувам да Ви видя по-скоро! Ако след месец моята книга започне да се продава, ще отидем заедно в Дакс – за мен това е необходимо, толкова съм тъжен, толкова съм се разкиснал. И ще Ви покажа книгата, която започнах да пиша.