Д а к а р  –  Ж ю б и,    1927 година

                           С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Какъв монашески живот водя тук!...

     Пълно отричане от каквито и да било блага. Дъсчена постеля, тънък сламеник, леген, стомна с вода. И малки играчки: пишеща машинка и служебни книжа. Истинска манастирска килия!

     Самолети пристигат цяла седмица. После три дни почивка. И когато те излитат, аз се чувствам като квачка, чиито пиленца са се разбягали. Безпокоя се дотогава, докато радиото донесе вестта за тяхното пристигане в следващия пункт  на хиляда километра оттук. И всеки миг съм готов да излетя да търся някое изчезнало пиленце.

     В часовете на приливите морето стига до нас и когато нощем седя облакътен на прозорцето ми с решетката, но плиска под мен, сякаш съм в лодка...

     През деня гощавам с шоколад цяла тълпа арабски деца – те са хитри и очарователни. Аз се ползвам с известност сред децата на пустинята. Тук има точни копия на възрастни жени: те приличат на индийски принцеси и в движенията си подражават на своите майки...

     Марабут ми дава уроци по арабски. Уча се да пиша. И вече нещо излиза. Устройвам приеми на вождовете. И те ме канят на два километра в пустинята на чашка чай в техните шатри. Тук не е припарвал нито един испанец. А аз ще отида и по-далеч, без да рискувам нещо, понеже арабите започват да ме признават.

     Като се разположа на килима, аз гледам в прореза на шатрата неподвижните пясъци, дечурлигата на вожда, заиграли се под слънцето, камилата, изтегната наблизо. И се поражда някакво странно впечатление, сякаш няма нито самотност, нито отдалеченост, а само тази мимолетна игра...

     ...Аз съм толкова далеч от всякакъв живот, че ми се струва, сякаш съм във Франция, у дома, намирам се сред семеен кръг и посрещам стари приятели. Сякаш съм на пикник в Сен Рафаел.

     Опитомих един хамелеон. Да опитомявам – това е тук задачата ми. И тя ми подхожда – славна дума! Хамелеонът прилича на допотопно чудовище. На диплодок. Има извънредно бавни движения, почти човешка предпазливост. Той е потънал в безкрайно съзерцание, оставайки с часове неподвижен. Изглежда така, сякаш се е родил от мрака на времето. Вечер двамата с него мечтаем.

     Чувствам се добре. Мамичко, вашият син е много щастлив, той намери своето призвание.

                                                                                                              А н т о а н

                                                     .....................................