През 1966 г. в България излиза книгата на Марсел Мижо, наречена „Сент – Екзюпери”. Тя е преведена от руски и до ден-днешен остава единственото биографично издание, посветено на знаменития автор/авиатор. Мижо ползва всички достъпни дотогава източници, срещайки се с още живите роднини и приятели на Сент Екз, прилежно посочвайки ги в нарочна библиография. След края на ІІ св. война интересът към Екзюпери се увеличава, а „Малкият принц” се превръща в настолна книга за стотици хиляди деца по света.

     Публикуваните по-долу писма са представени според книгата на Мижо. Там се съдържат и някои предговори, писани от Сент Екз към книгите на други авиатори, както и главата „Летецът и стихиите”, която е добавена в американското издание на „Земя на хората”, наречено в САЩ „Ветрове, пясъци и звезди”.

     Някои писма на Екзюпери от времето на „странната война” с Германия от 1939-40 г. са публикувани у нас под заглавието „Военни записки”. Предложените по-долу обхващат младостта му, както и „най-щастливите години” от неговия живот, прекарани в Сахара и Южна Америка.

                                                *   *   *   *   *

                           Бур ла Рейн, лицеят Лаканал, 1918 година

                          С к ъ п а    м а м и ч к о,

     Чувствам се добре. Вчера получих Вашето писмо.

     Тук не ни е зле, макар че лицеят Сен Луи определи да ни съпровождат най-непоносимите наставници.

     Тук има и парк, но е забранено да се разхождаме из него. За щастие дворовете на лицея са твърде големи, засадени с дървета и др.

     Не тъгувам много, наистина повече, отколкото в Париж, защото тук сме откъснати от всичко и сме като загубени в този огромен лицей.

     Изглежда че има възможност да получа отделна стая.

     Така или иначе, пишете ми в следващото писмо: „Помоли за отделна стая. Разрешавам ти да сториш това.” Ако се наложи, ще се възползвам от Вашето писмо...

     Времето е мрачно и съвсем не е топло. Впрочем, както ми се струва, по отношение на бельото и облеклото аз имам всичко, каквото е необходимо, освен ако ми липсва връзка.

     Всъщност Париж е далеч по-малко гибелен град, отколкото провинциалните дупки. Както забелязвам, някои от моите другари, които в своите провинциални градчета са водили разгулен живот, тук станаха съвсем сериозни поради заплахата, която представлява Париж за тяхното здраве. По отношение на морала всичко при мен е наред. И мисля, че винаги ще си остана все същият. Тонио, който така много Ви обича.

                                                                                                              А н т о а н

     Това по отношение на физическото състояние на Вашия син, който се храни добре, спи добре и учи добре...

                                           .............................

                                                       С т р а с б у р г,    1921 година