Малко преди да се усложни политическото положение, през Брюксел минава
представител на германската концертна дирекция Ебнер. Интересува се от артисти
от ранг. Директорът на „Изящните изкуства” посочва на първо място младия
лауреат. След обявяването на войната Васко получава от дирекцията покана-писмо
за гостуване в Германия. През август 1941 г. заминава с родителите си за
Берлин.
В Хановер тримата Абаджиеви срещат първия смъртоносен товар от орляк
английски самолети. Никакъв видим знак, че е поведен най-страшният поход срещу
човечеството и цивилизацията, никакъв белег да се разбере, че един
седемдесетмилионен народ е впрегнат от шепа обезумели в шовинистичния си бяс
душевни изроди, тъпи и зверски жестоки, и че първият между тях, по логиката на
степенността на замисленото, като водач, е най-жестокият и най-тъпият. Никакъв
знак! Наука, изкуство, философия, печат, радио – всичко говори за богоизбраната
държава и за втория Месия на света.
За скритото в пъкления план няма видим знак, но немската военна машина
не може да се скрие. Артистът не се чувствува добре в тая марсова атмосфера,
ала няма възможност да я избегне. Той иска да продължи теоретичното си
образование (композиция) в Берлинското висше училище. Пак поради непълнолетие
за приемането му в училището се явяват пречки, но талантът ги преодолява.
Младият Абаджиев е ученик по композиция и контрапункт на проф. Грабнер,
ученик на Макс Регер. Юношата заляга ревностно да усвои трудното изкуство,
което всъщност не се учи, ако ученикът няма зърното и искрата в себе си. Васко
от дете проявява ярки композиционни наклонности.
Студентът учи прилежно и пиано при проф. Мартинсен. След няколко месеца
Мартинсен почва сериозно да убеждава родителите – Васко да остави цигулката
(без да има представа какъв цигулар е) и да го направи пианист. „Дайте ми го –
казва Мартинсен на майка му – и само след две години ще го направя пианист от
мащаб.” По същото време професорът му по композиция Грабнер казва: „От всички
ученици, които съм имал, Абаджиев е единственият, който решава задачите си по
контрапункт съвсем оригинално, пренебрегващ сковаващото на контрапунктичния
стил, без да бъде в разрез с правилата.”
Първият концерт на Васко в Берлин урежда дирекцията Ебнер. Свири в
„Бетовензаал” Тартини соната – „Дяволският трилер”, Паганини концерт (първия),
Бетовен – Романсите, Крайслер – „Китайско барабанче”, и др. Придружава го майка
му. След грамадния успех, който има, повтаря и потретя концерта. При
повторенията на рояла е най-известният немски пианист акомпанятор проф. М.
Раухайзен. Следват концерти в Лайпциг, Дрезден и цяла Саксония. Васко свири Бах
– сол минорната солова соната, „Шаконата”, Хендел соната, Тартини – „Дяволският
трилер”, Моцарт – ре мажорния концерт, Брух концерт, Бацини – „Танцът на
гномите”, романсите на Бетовен, работи на Сарасате и др. За жалост не сме в
състояние за възпроизведем нито ред от възторжените критики на концертите му от
това време по същата причина, поради която са били унищожени критиките и на
проф. Н. Симеонова и на В. Чернаев – бомбардировките. С Васкови критики случаят
е още по-тежък. Запазени са само някои извлечения от отзивите му в Швейцария и
Италия.
През 1941 г. Васко е в Холандия с баща си, за да свири в Амстердам
Глазунов концерт с Менгелберг. Репетицията е определена за следобед.
Старият Абаджиев е излязъл да се поразходи и разгледа града, а Васко
останал в хотела да поработи. По някаква причина Менгелберг решава репетицията
да стане преди обед и праща колата си с двама оркестранти да вземат Васко от
хотела. Както си е по фланелка и голф музикантите го грабват и отвеждат в
репетиционната. Тримата пристигат, и Менгелберг с лъвската глава, като мисли,
че солистът не е дошъл, пита с гневен поглед, какво става с Абаджиев. – Ами ето
го – казват двамата оркестранти – и сочат Васко. Менгелберг гледа
петнадесетгодишното момче и смръщено пита: - Каак? Това е солистът??!
Човешката психика е такава, че в момент на яд, гняв, изненада, дори и да
изчезне причината на афекта, мъчно се наместват мигновено пластовете на
разбунената душа. Така и с Менгелберг. Уж знае класата на Абаджиев, но като не
го е виждал, ни слушал, мъчно е да смели асоциацията – голямото изкуство, което
е свикнал да прави, с малкия ръст на момченцето, което стои пред него скромно и
тихо. Гледа го с някакво снизхождение и със скрит яд, че ще занимава цял
оркестър с едно хлапе. Когато почват да свирят, очите на Менгелберг неусетно се
отправят от партитурата към незнайния цигулар и остават заковани на него. Само
бегло следят нотните знаци – толкова силно е грабнат от изкуството на артиста.
Каденцата Васко изсвирва така блестящо, че Менгелберг, смятайки, че тоя
виртуозен блясък, чистота и тон са случайни, се обръща към Васко: „Моето момче,
хайде, ако обичаш, още веднаж.” Васко свири каденцата още веднаж и Менгелберг,
убеден вече, че у даровитото момче нищо не е случайно, го помолва да я изсвири
трети път, вече само за собствено удоволствие. После укротеният лъв го прегръща
и целува пред всички с най-възторжени думи на възхвала. Вечерта концертът
излиза блестящ.
Същата година – 1941, Васко прави концертна обиколка в Саксония, Прусия,
Бавария. Петнадесетгодишният момък дава изкуство, което подсказва, че твърде
скоро ще се нареди в кръга на най-именитите цигулари на съвремието.
През пролетта на 1941 г. Васко прави Рейнска концертна обиколка. Свири в
Кьолн, Франкфурт на Майн, Бон, Дортмунд, Аахен, Дармщад и Хайделберг.
Придружава го на пианото майка му. Във Вюрцбург свири на Моцартовите тържества
с Цилхер. В Хайделберг и Лайпциг свири трите Брамсови сонати с Освин Келер.
След Рейнската обиколка Васко посещава всички градове на Рур. Свири
разнообразна програма – Паганини, Брамс, Бетовен, Виотан, Бах, Дворжак, Моцарт,
без концерта на Менделсон и Чайковски. Капризите на Паганини и „Танцът на
магьосниците” („La streghe”), фантазията „Кармен” на
Сарасате, сонатите на Изаи в ми минор и ре мажор за соло цигулка, „Поздрав от
Москва”, двете полонези и фантазията „Фауст” от Виенявски стоят в програмата
му. През есента на същата година свири във Виена, Мюнхен, Данциг и Вроцлав.
Концертите са толкова много, че Васко сам не може да си спомни в кой град какво
е свирил. По тази причина за избягване на невярности не даваме точно програмите
му.
10 << 11 >> 12
