„АЗ   СЪМ ЛЪЖЕЦ, НО  ЧЕСТЕН”

     1. Когато бях десетгодишен, не пропусках нито един брой от детското списание „Ил кориере деи пиколи”. Намирах в това начин да играя театър. В „Ил кориере деи пиколи” четях редовно комиксите „Да отгледаш баща”, „Котаракът Феликс”, „Бууб Макнат”, „Децата на Кетценджамърови”.

     1 .Киното и циркът много си приличат. Ако киното не съществуваше, ако не бях срещнал Роселини и ако циркът днес имаше още някаква актуалност като индустрия за забавление, бих станал по всяка вероятност директор на голям цирк, защото циркът е една добра комбинация от техника, прецизност и импровизация. Докато подготвеният и многократно репетиран спектакъл протича, човек се подлага на голям риск, чувства, че живее. Естествено в цирка има и неща, които нямат нищо общо с творческата фантазия, като жирафите, тигрите, изобщо животните.

КАК ЕДИН КУКЛОВОД СЕ ВЛЮБВА В КУКЛИТЕ СИ /продължение/

18. Изборът на актьора е доста неудобен, критичен, уморителен и неприятен момент. Искам да дам само един пример: написал съм... представял съм си, че определена роля, която съм изградил в представите си, трябва да се играе от мъж, който, да кажем... е висок, слаб, бледен, има цивилизован вид, изразява се изискано. Когато повикам подходящите за тази роля изпълнители, през бюрото ми започват да преминават артисти, статисти, хора, които са прочели обявлението във вестника и са дошли да се представят.

     1. Аз не съм „автор терапевт”, не предлагам във филмите си нито решения, нито методи, също така – никакви идеологии.Ограничавам се с това да освидетелствам случилото се, да тълкувам и отразявам обкръжаващата ме действителност. Ако зрителите се познаят във филмите ми, то това означава, че е постигната предпоставката за критическа дистанция при наблюдението над самия себе си, без което не могат да се вземат нови решения, не могат да се правят промени или преобразования.